Psalms 106
1 Hallelujah! Give ye thanks unto Jehovah; for he is good; for his loving-kindness [endureth] for ever.
Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
2 Who can utter the mighty acts of Jehovah? [who] can shew forth all his praise?
Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Blessed are they that keep justice, [and] he that doeth righteousness at all times.
Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
4 Remember me, O Jehovah, with [thy] favour toward thy people; visit me with thy salvation:
Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 That I may see the prosperity of thy chosen ones, that I may rejoice in the joy of thy nation, that I may glory with thine inheritance.
За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 We have sinned with our fathers, we have committed iniquity, we have done wickedly.
Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Our fathers in Egypt considered not thy wondrous works; they remembered not the multitude of thy loving-kindnesses; but they rebelled at the sea, at the Red Sea.
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 Yet he saved them for his name's sake, that he might make known his might.
При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 And he rebuked the Red Sea, and it dried up; and he led them through the deeps as through a wilderness.
Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 And he saved them from the hand of him that hated [them], and redeemed them from the hand of the enemy.
И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 And the waters covered their oppressors: there was not one of them left.
Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Then believed they his words; they sang his praise.
Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 They soon forgot his works; they waited not for his counsel:
Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 And they lusted exceedingly in the wilderness, and tempted God in the desert.
Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 Then he gave them their request, but sent leanness into their soul.
И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 And they envied Moses in the camp, [and] Aaron, the saint of Jehovah.
Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
17 The earth opened and swallowed up Dathan, and covered the company of Abiram;
Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 And fire was kindled in their company; a flame burned up the wicked.
И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 They made a calf in Horeb, and did homage to a molten image;
Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 And they changed their glory into the similitude of an ox that eateth grass.
Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 They forgot God their Saviour, who had done great things in Egypt,
Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Wondrous works in the land of Ham, terrible things by the Red Sea.
Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 And he said that he would destroy them, had not Moses, his chosen, stood before him in the breach, to turn away his fury, lest he should destroy [them].
Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 And they despised the pleasant land; they believed not his word,
Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 But murmured in their tents: they hearkened not unto the voice of Jehovah.
А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 And he lifted up his hand to them, that he would make them fall in the wilderness;
Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
27 And that he would make their seed fall among the nations, and disperse them through the countries.
И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
28 And they joined themselves unto Baal-Peor, and ate the sacrifices of the dead;
Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
29 And they provoked [him] to anger with their doings; and a plague broke out among them.
И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Then stood up Phinehas and executed judgment, and the plague was stayed;
Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 And that was reckoned unto him for righteousness, from generation to generation, for evermore.
И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 And they moved him to wrath at the waters of Meribah, and it went ill with Moses on their account;
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 For they provoked his spirit, so that he spoke unadvisedly with his lips.
Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
34 They did not destroy the peoples, as Jehovah commanded them;
При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 But they mingled with the nations, and learned their works;
Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
36 And they served their idols; and they were a snare unto them:
Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 And they sacrificed their sons and their daughters unto demons,
Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 And shed innocent blood, the blood of their sons and of their daughters, whom they sacrificed unto the idols of Canaan; and the land was polluted with blood.
И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 And they were defiled with their works, and went a-whoring in their doings.
Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 Then was the anger of Jehovah kindled against his people, and he abhorred his inheritance;
Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 And he gave them into the hand of the nations; and they that hated them ruled over them:
Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 And their enemies oppressed them, and they were brought into subjection under their hand.
Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Often did he deliver them; but as for them they provoked [him] by their counsel, and they were brought low by their iniquity.
Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
44 But he regarded their distress, when he heard their cry;
Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
45 And he remembered for them his covenant, and repented according to the multitude of his loving-kindnesses;
Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 And he caused them to find compassion of all those that had carried them captives.
Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Save us, Jehovah our God, and gather us from among the nations, to give thanks unto thy holy name, [and] to triumph in thy praise.
Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Blessed be Jehovah the God of Israel, from eternity and to eternity! And let all the people say, Amen! Hallelujah!
Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
