Psalms 104
1 Bless Jehovah, O my soul! Jehovah my God, thou art very great; thou art clothed with majesty and splendour;
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Covering thyself with light as with a garment, stretching out the heavens like a tent-curtain; —
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Who layeth the beams of his upper chambers in the waters, who maketh clouds his chariot, who walketh upon the wings of the wind;
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Who maketh his angels spirits; his ministers a flame of fire.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 He laid the earth upon its foundations: it shall not be removed for ever.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Thou hadst covered it with the deep, as with a vesture; the waters stood above the mountains:
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 At thy rebuke they fled, at the voice of thy thunder they hasted away; —
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 The mountains rose, the valleys sank, unto the place which thou hadst founded for them; —
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Thou hast set a bound which they may not pass over, that they turn not again to cover the earth.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 He sendeth the springs into the valleys: they run among the mountains;
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 They give drink to every beast of the field; the wild asses quench their thirst.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 The birds of heaven dwell by them; they give forth their voice from among the branches.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 He watereth the mountains from his upper-chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 He maketh the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man; bringing forth bread out of the earth,
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 And wine which gladdeneth the heart of man; making [his] face shine with oil; and with bread he strengtheneth man's heart.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 The trees of Jehovah are satisfied, the cedars of Lebanon, which he hath planted,
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Where the birds make their nests; [as for] the stork, the fir trees are her house.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 The high mountains are for the wild goats; the cliffs, a refuge for the rock-badgers.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 He made the moon for seasons: the sun knoweth its going down.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Thou makest darkness, and it is night, wherein all the beasts of the forest creep forth:
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 The young lions roar after the prey, and to seek their food from God.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 The sun ariseth, they retreat, and lay them down in their dens.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Man goeth forth unto his work, and to his labour until the evening.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 How manifold are thy works, O Jehovah! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Yonder is the great and wide sea: therein are moving things innumerable, living creatures small and great.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 There go the ships; [there] that leviathan, which thou hast formed to play therein.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 These all look unto thee, that thou mayest give their food in its season:
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 That thou givest unto them, they gather; thou openest thy hand, they are filled with good.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Thou hidest thy face, they are troubled; thou takest away their breath, they expire and return to their dust.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Thou sendest forth thy spirit, they are created, and thou renewest the face of the earth.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 The glory of Jehovah will endure for ever; Jehovah will rejoice in his works.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 He looketh on the earth, and it trembleth; he toucheth the mountains, and they smoke.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 I will sing unto Jehovah as long as I live; I will sing psalms to my God while I have my being.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 My meditation shall be pleasant unto him; I will rejoice in Jehovah.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Sinners shall be consumed out of the earth, and the wicked shall be no more. Bless Jehovah, O my soul. Hallelujah!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
