< Proverbs 1 >
1 Proverbs of Solomon, son of David, king of Israel:
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 to know wisdom and instruction; to discern the words of understanding;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 to receive the instruction of wisdom, righteousness and judgment, and equity;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 to give prudence to the simple, to the young man knowledge and discretion.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 He that is wise will hear, and will increase learning; and the intelligent will gain wise counsels:
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 to understand a proverb and an allegory, the words of the wise and their enigmas.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The fear of Jehovah is the beginning of knowledge: fools despise wisdom and instruction.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Hear, my son, the instruction of thy father, and forsake not the teaching of thy mother;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 for they shall be a garland of grace unto thy head, and chains about thy neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if sinners entice thee, consent not.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they say, Come with us, let us lay wait for blood, let us lurk secretly for the innocent without cause;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 let us swallow them up alive as Sheol, and whole, as those that go down into the pit; (Sheol )
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol )
13 we shall find all precious substance, we shall fill our houses with spoil:
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 cast in thy lot among us; we will all have one purse:
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 — my son, walk not in the way with them, keep back thy foot from their path;
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 for their feet run to evil, and they make haste to shed blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 For in vain the net is spread in the sight of anything which hath wings.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 And these lay wait for their own blood; they lurk secretly for their own lives.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 So are the paths of every one that is greedy of gain: it taketh away the life of its possessors.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom crieth without; she raiseth her voice in the broadways;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 she calleth in the chief [place] of concourse, in the entry of the gates; in the city she uttereth her words:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 How long, simple ones, will ye love simpleness, and scorners take pleasure in their scorning, and the foolish hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Turn you at my reproof: behold, I will pour forth my spirit unto you, I will make known to you my words.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Because I have called, and ye refused; I have stretched out my hand, and no one regarded;
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 and ye have rejected all my counsel, and would none of my reproof:
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 I also will laugh in your calamity, I will mock when your fear cometh;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 when your fear cometh as sudden destruction, and your calamity cometh as a whirlwind; when distress and anguish come upon you:
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 — then will they call upon me, but I will not answer; they will seek me early, and shall not find me.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Because they hated knowledge, and did not choose the fear of Jehovah;
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 they would none of my counsel, they despised all my reproof:
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 therefore shall they eat of the fruit of their way, and be filled with their own devices.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For the turning away of the simple shall slay them, and the prosperity of the foolish shall cause them to perish.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But whoso hearkeneth unto me shall dwell safely, and shall be at rest from fear of evil.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.