Proverbs 6
1 My son, if thou hast become surety for thy friend, if thou hast stricken thy hand for a stranger,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 thou art snared with the words of thy mouth, thou art taken with the words of thy mouth.
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Do this now, my son, and deliver thyself, since thou hast come into the hand of thy friend: go, humble thyself, and be urgent with thy friend.
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Give not sleep to thine eyes, nor slumber to thine eyelids:
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 deliver thyself as a gazelle from the hand [of the hunter], and as a bird from the hand of the fowler.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Go to the ant, thou sluggard; consider her ways and be wise:
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 which having no chief, overseer, or ruler,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 provideth her bread in the summer, [and] gathereth her food in the harvest.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 How long, sluggard, wilt thou lie down? When wilt thou arise out of thy sleep?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 A little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to rest!
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 So shall thy poverty come as a roving plunderer, and thy penury as an armed man.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 A man of Belial, a wicked person, is he that goeth about with a perverse mouth;
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 he winketh with his eyes, he speaketh with his feet, he teacheth with his fingers;
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 deceits are in his heart; he deviseth mischief at all times, he soweth discords.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Therefore shall his calamity come suddenly: in a moment shall he be broken, and without remedy.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 These six [things] doth Jehovah hate, yea, seven are an abomination unto him:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 haughty eyes, a lying tongue, and hands that shed innocent blood;
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 a heart that deviseth wicked imaginations; feet that are swift in running to mischief;
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 a false witness that uttereth lies, and he that soweth discords among brethren.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 My son, observe thy father's commandment, and forsake not the teaching of thy mother;
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 bind them continually upon thy heart, tie them about thy neck:
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 when thou walkest, it shall lead thee; when thou sleepest, it shall keep thee; and [when] thou awakest, it shall talk with thee.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 For the commandment is a lamp, and the teaching a light, and reproofs of instruction are the way of life:
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 to keep thee from the evil woman, from the flattery of the tongue of a strange woman.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Lust not after her beauty in thy heart, neither let her take thee with her eyelids;
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 for by means of a whorish woman [a man is brought] to a loaf of bread, and another's wife doth hunt for the precious soul.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Can a man take fire in his bosom, and his garments not be burned?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Can one go upon hot coals, and his feet not be scorched?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 So he that goeth in to his neighbour's wife: whosoever toucheth her shall not be innocent.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 They do not despise a thief, if he steal to satisfy his soul when he is hungry:
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 and if he be found, he shall restore sevenfold; he shall give all the substance of his house.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Whoso committeth adultery with a woman is void of understanding: he that doeth it destroyeth his own soul.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 A wound and contempt shall he get; and his reproach shall not be wiped away.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 For jealousy is the rage of a man, and he will not spare in the day of vengeance;
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 he will not regard any ransom, neither will he rest content though thou multipliest [thy] gifts.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
