Proverbs 26
1 As snow in summer, and as rain in harvest, so honour beseemeth not a fool.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 As the sparrow for flitting about, as the swallow for flying, so a curse undeserved shall not come.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 A whip for the horse, a bridle for the ass, and a rod for the back of fools.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Answer not a fool according to his folly, lest thou also be like unto him.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Answer a fool according to his folly, lest he be wise in his own eyes.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 He that sendeth a message by the hand of a fool cutteth off [his own] feet, [and] drinketh damage.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 The legs of the lame hang loose; so is a proverb in the mouth of fools.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 As a bag of gems in a stoneheap, so is he that giveth honour to a fool.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 [As] a thorn goeth up into the hand of a drunkard, so is a proverb in the mouth of fools.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 A master roughly worketh every one: he both hireth the fool and hireth passers-by.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 As a dog turneth back to its vomit, [so] a fool repeateth his folly.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Hast thou seen a man wise in his own eyes? There is more hope of a fool than of him.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 The sluggard saith, There is a fierce lion in the way; a lion is in the midst of the streets!
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 [As] the door turneth upon its hinges, so the sluggard upon his bed.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 The sluggard burieth his hand in the dish: it wearieth him to bring it again to his mouth.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 A sluggard is wiser in his own eyes than seven [men] that answer discreetly.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 He that passing by vexeth himself with strife belonging not to him, is [like] one that taketh a dog by the ears.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 As a madman who casteth firebrands, arrows, and death,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 so is a man that deceiveth his neighbour, and saith, Am I not in sport?
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Where no wood is, the fire goeth out; and where there is no talebearer, the contention ceaseth.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 [As] coals for hot coals, and wood for fire, so is a contentious man to inflame strife.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 The words of a talebearer are as dainty morsels, and they go down into the innermost parts of the belly.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Ardent lips, and a wicked heart, are [as] an earthen vessel overlaid with silver dross.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 He that hateth dissembleth with his lips, but he layeth up deceit within him:
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 when his voice is gracious, believe him not, for there are seven abominations in his heart.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Though [his] hatred is covered by dissimulation, his wickedness shall be made manifest in the congregation.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Whoso diggeth a pit shall fall therein; and he that rolleth a stone, it shall return upon him.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 A lying tongue hateth those that are injured by it, and a flattering mouth worketh ruin.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
