Proverbs 23
1 When thou sittest to eat with a ruler, consider well who is before thee;
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 and put a knife to thy throat, if thou be a man given to appetite.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Be not desirous of his dainties; for they are deceitful food.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Weary not thyself to become rich; cease from thine own intelligence:
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 wilt thou set thine eyes upon it, it is gone; for indeed it maketh itself wings and it flieth away as an eagle towards the heavens.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Eat thou not the food of him that hath an evil eye, neither desire thou his dainties.
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 For as he thinketh in his soul, so is he. Eat and drink! will he say unto thee; but his heart is not with thee.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Thy morsel which thou hast eaten must thou vomit up, and thou wilt have wasted thy sweet words.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Speak not in the ears of a foolish [man], for he will despise the wisdom of thy words.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Remove not the ancient landmark; and enter not into the fields of the fatherless:
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 for their redeemer is mighty; he will plead their cause against thee.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Apply thy heart unto instruction, and thine ears to the words of knowledge.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Withhold not correction from the child; for [if] thou beatest him with the rod, he shall not die:
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 My son, if thy heart be wise, my heart shall rejoice, even mine;
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 and my reins shall exult, when thy lips speak right things.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Let not thy heart envy sinners, but [be thou] in the fear of Jehovah all the day;
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 for surely there is a result, and thine expectation shall not be cut off.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Thou, my son, hear and be wise, and direct thy heart in the way.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Be not among winebibbers, among riotous eaters of flesh.
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 For the drunkard and the glutton shall come to poverty; and drowsiness clotheth with rags.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Hearken unto thy father that begat thee, and despise not thy mother when she is old.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Buy the truth, and sell it not; wisdom, and instruction, and intelligence.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 The father of a righteous [man] shall greatly rejoice, and he that begetteth a wise [son] shall have joy of him:
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 let thy father and thy mother have joy, and let her that bore thee rejoice.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 My son, give me thy heart, and let thine eyes observe my ways.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 For a whore is a deep ditch; and a strange woman is a narrow pit.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 She also lieth in wait as a robber, and increaseth the treacherous among men.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Who hath woe? Who hath sorrow? Who contentions? Who complaining? Who wounds without cause? Who redness of eyes?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 — They that tarry long at the wine; they that go to try mixed wine.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Look not upon the wine when it is red, when it sparkleth in the cup, and goeth down smoothly:
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 at the last it biteth like a serpent, and stingeth like an adder.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Thine eyes shall behold strange women, and thy heart shall speak froward things;
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 and thou shalt be as he that lieth down in the midst of the sea, and as he that lieth down upon the top of a mast:
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 — “They have smitten me, [and] I am not sore; they have beaten me, [and] I knew it not. When shall I awake? I will seek it yet again.”
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
