Proverbs 22
1 A [good] name is rather to be chosen than great riches; loving favour rather than silver and gold.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 The rich and poor meet together; Jehovah is the maker of them all.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 A prudent [man] seeth the evil, and hideth himself; but the simple pass on, and are punished.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 The reward of humility [and] the fear of Jehovah is riches, and honour, and life.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Thorns [and] snares are in the way of the perverse: he that keepeth his soul holdeth himself far from them.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Train up the child according to the tenor of his way, and when he is old he will not depart from it.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 The rich ruleth over the poor; and the borrower is servant to the lender.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 He that soweth unrighteousness shall reap iniquity, and the rod of his wrath shall have an end.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 He that hath a bountiful eye shall be blessed, for he giveth of his bread to the poor.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Cast out the scorner, and contention will depart, and strife and ignominy shall cease.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 He that loveth pureness of heart, upon whose lips is grace, the king is his friend.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 The eyes of Jehovah preserve knowledge; but he overthroweth the words of the unfaithful.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 The sluggard saith, There is a lion without, I shall be killed in the streets!
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 The mouth of strange women is a deep ditch: he with whom Jehovah is displeased shall fall therein.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Folly is bound in the heart of a child; the rod of correction shall drive it far from him.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 He that oppresseth the poor, it is to enrich him; he that giveth to the rich, [bringeth] only to want.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Incline thine ear, and hear the words of the wise, and apply thy heart unto my knowledge.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 For it is a pleasant thing if thou keep them within thee: they shall be together fitted on thy lips.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 That thy confidence may be in Jehovah, I have made [them] known to thee this day, even to thee.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Have not I written to thee excellent things, in counsels and knowledge,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 that I might make thee know the certainty of the words of truth; that thou mightest carry back words of truth to them that send thee?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Rob not the poor, because he is poor, neither oppress the afflicted in the gate;
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 for Jehovah will plead their cause, and despoil the soul of those that despoil them.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Make no friendship with an angry man, and go not with a furious man;
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 lest thou learn his paths, and get a snare to thy soul.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Be not of them that strike hands, of them that are sureties for debts:
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 if thou hast nothing to pay, why should he take away thy bed from under thee?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Remove not the ancient landmark which thy fathers have set.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Hast thou seen a man diligent in his work? He shall stand before kings; he shall not stand before the mean.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
