< Mark 5 >

1 And they came to the other side of the sea, to the country of the Gadarenes.
О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
2 And immediately on his going out of the ship there met him out of the tombs a man possessed by an unclean spirit,
И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3 who had his dwelling in the tombs; and no one was able to bind him, not even with chains;
Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4 because he had been often bound with fetters and chains, and the chains had been torn asunder by him, and the fetters were shattered; and no one was able to subdue him.
защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 And continually night and day, in the tombs and in the mountains, he was crying and cutting himself with stones.
И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
6 But seeing Jesus from afar off, he ran and did him homage,
А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;
7 and crying with a loud voice he says, What have I to do with thee, Jesus, Son of the Most High God? I adjure thee by God, torment me not.
и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 For he said to him, Come forth, unclean spirit, out of the man.
(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
9 And he asked him, What is thy name? And he says to him, Legion is my name, because we are many.
И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 And he besought him much that he would not send them away out of the country.
И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
11 Now there was there just at the mountain a great herd of swine feeding;
А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 and they besought him, saying, Send us into the swine that we may enter into them.
И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 And Jesus [immediately] allowed them. And the unclean spirits going out entered into the swine, and the herd rushed down the steep slope, into the sea (about two thousand), and were choked in the sea.
Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
14 And those that were feeding them fled and reported it in the city and in the country. And they went out to see what it was that had taken place.
А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 And they come to Jesus, and they see the possessed of demons sitting [and] clothed and sensible, [him] that had had the legion: and they were afraid.
И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16 And they that had seen [it] related to them how it had happened to the [man] possessed by demons, and concerning the swine.
И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17 And they began to beg him to depart from their coasts.
И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 And as he went on board ship, the man that had been possessed by demons besought him that he might be with him.
И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 And he suffered him not, but says to him, Go to thine home to thine own people, and tell them how great things the Lord has done for thee, and has had mercy on thee.
Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.
20 And he went away and began to proclaim in the Decapolis how great things Jesus had done for him; and all wondered.
И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
21 And Jesus having passed over in the ship again to the other side, a great crowd gathered to him; and he was by the sea.
Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
22 And [behold] there comes one of the rulers of the synagogue, by name Jairus, and seeing him, falls down at his feet;
И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
23 and he besought him much, saying, My little daughter is at extremity; [I pray] that thou shouldest come and lay thy hands upon her so that she may be healed, and may live.
и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 And he went with him, and a large crowd followed him and pressed on him.
И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
25 And a certain woman who had had a flux of blood twelve years,
И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26 and had suffered much under many physicians, and had spent everything she had and had found no advantage from it, but had rather got worse,
и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27 having heard concerning Jesus, came in the crowd behind and touched his clothes;
като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 for she said, If I shall touch but his clothes I shall be healed.
Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 And immediately her fountain of blood was dried up, and she knew in her body that she was cured from the scourge.
И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 And immediately Jesus, knowing in himself the power that had gone out of him, turning round in the crowd said, Who has touched my clothes?
И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31 And his disciples said to him, Thou seest the crowd pressing on thee, and sayest thou, Who touched me?
Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
32 And he looked round about to see her who had done this.
Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
33 But the woman, frightened and trembling, knowing what had taken place in her, came and fell down before him, and told him all the truth.
А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 And he said to her, Daughter, thy faith has healed thee; go in peace, and be well of thy scourge.
А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35 While he was yet speaking, they come from the ruler of the synagogue's [house], saying, Thy daughter has died, why troublest thou the teacher any further?
Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
36 But Jesus [immediately], having heard the word spoken, says to the ruler of the synagogue, Fear not; only believe.
А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 And he suffered no one to accompany him save Peter and James, and John the brother of James.
И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.
38 And he comes to the house of the ruler of the synagogue, and sees the tumult, and people weeping and wailing greatly.
И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.
39 And entering in he says to them, Why do ye make a tumult and weep? the child has not died, but sleeps.
И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 And they derided him. But he, having put [them] all out, takes with [him] the father of the child, and the mother, and those that were with him, and enters in where the child was lying.
А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
41 And having laid hold of the hand of the child, he says to her, Talitha koumi, which is, interpreted, Damsel, I say to thee, Arise.
И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.
42 And immediately the damsel arose and walked, for she was twelve years old. And they were astonished with great astonishment.
И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
43 And he charged them much that no one should know this; and he desired that [something] should be given her to eat.
И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

< Mark 5 >