< Mark 12 >
1 And he began to say to them in parables, A man planted a vineyard, and made a fence round [it] and dug a wine-vat, and built a tower, and let it out to husbandmen, and left the country.
И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2 And he sent a bondman to the husbandmen at the season, that he might receive from the husbandmen of the fruit of the vineyard.
И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 But they took him, and beat [him], and sent [him] away empty.
А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
4 And again he sent to them another bondman; and [at] him they [threw stones, and] struck [him] on the head, and sent [him] away with insult.
Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
5 And [again] he sent another, and him they killed; and many others, beating some and killing some.
Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Having yet therefore one beloved son, he sent also him to them the last, saying, They will have respect for my son.
Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.
7 But those husbandmen said to one another, This is the heir: come, let us kill him and the inheritance will be ours.
А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 And they took him and killed him, and cast him forth out of the vineyard.
И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.
9 What therefore shall the lord of the vineyard do? He will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard to others.
Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Have ye not even read this scripture, The stone which they that builded rejected, this has become the corner-stone:
Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
11 this is of [the] Lord, and it is wonderful in our eyes?
от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"
12 And they sought to lay hold of him, and they feared the crowd; for they knew that he had spoken the parable of them. And they left him and went away.
И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
13 And they send to him certain of the Pharisees and of the Herodians, that they might catch him in speaking.
Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
14 And they come and say to him, Teacher, we know that thou art true, and carest not for any one; for thou regardest not men's person, but teachest the way of God with truth: Is it lawful to give tribute to Caesar or not?
И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
15 Should we give, or should we not give? But he knowing their hypocrisy said unto them, Why tempt ye me? Bring me a denarius that I may see [it].
Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.
16 And they brought [it]. And he says to them, Whose [is] this image and superscription? And they said to him, Caesar's.
И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
17 And Jesus answering said to them, Pay what is Caesar's to Caesar, and what is God's to God. And they wondered at him.
Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
18 And Sadducees come to him, that say there is no resurrection; and they demanded of him saying,
След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
19 Teacher, Moses wrote to us that if any one's brother die, and leave a wife behind, and leave no children, that his brother shall take his wife, and raise up seed to his brother.
Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
20 There were seven brethren; and the first took a wife, and dying did not leave seed;
Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
21 and the second took her and died, and neither did he leave seed; and the third likewise.
Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
22 And the seven [took her and] did not leave seed. Last of all the woman also died.
И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
23 In the resurrection, when they shall rise again, of which of them shall she be wife, for the seven had her as wife?
Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
24 And Jesus answering said to them, Do not ye therefore err, not knowing the scriptures, nor the power of God?
Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?
25 For when they rise from among [the] dead they neither marry, nor are given in marriage, but are as angels [who are] in the heavens.
Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 But concerning the dead that they rise, have ye not read in the book of Moses, in [the section of] the bush, how God spoke to him, saying, I [am] the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob?
А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?
27 He is not the God of [the] dead, but of [the] living. Ye therefore greatly err.
Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
28 And one of the scribes who had come up, and had heard them reasoning together, perceiving that he had answered them well, demanded of him, Which is [the] first commandment of all?
А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
29 And Jesus answered him, [The] first commandment of all [is], Hear, Israel: the Lord our God is one Lord;
Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30 and thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thine understanding, and with all thy strength. This is [the] first commandment.
и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31 And a second like it [is] this: Thou shalt love thy neighbour as thyself. There is not another commandment greater than these.
А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
32 And the scribe said to him, Right, teacher; thou hast spoken according to [the] truth. For he is one, and there is none other besides him;
И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 and to love him with all the heart, and with all the intelligence, and with all the soul, and with all the strength, and to love one's neighbour as one's self, is more than all the burnt-offerings and sacrifices.
и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 And Jesus, seeing that he had answered intelligently, said to him, Thou art not far from the kingdom of God. And no one dared question him any more.
Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
35 And Jesus answering said [as he was] teaching in the temple, How do the scribes say that the Christ is son of David?
И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?
36 [for] David himself said [speaking] in the Holy Spirit, The Lord said to my Lord, Sit on my right hand until I put thine enemies [as] footstool of thy feet.
Сам Давид каза чрез Святия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
37 David himself [therefore] calls him Lord, and whence is he his son? And the mass of the people heard him gladly.
Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 And he said to them in his doctrine, Beware of the scribes, who like to walk about in long robes, and salutations in the marketplaces,
И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,
39 and first seats in the synagogues, and first places at suppers;
и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40 who devour the houses of widows, and as a pretext make long prayers. These shall receive a severer judgment.
тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
41 And Jesus, having sat down opposite the treasury, saw how the crowd was casting money into the treasury; and many rich cast in much.
И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 And a poor widow came and cast in two mites, which is a farthing.
А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43 And having called his disciples to [him] he said to them, Verily I say unto you, This poor widow has cast in more than all who have cast into the treasury:
И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
44 for all have cast in of that which they had in abundance, but she of her destitution has cast in all that she had, the whole of her living.
защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.