Luke 9
1 And having called together the twelve, he gave them power and authority over all demons, and to heal diseases,
И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
2 and sent them to proclaim the kingdom of God and to heal the sick.
И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 And he said to them, Take nothing for the way, neither staff, nor scrip, nor bread, nor money; nor to have two body-coats apiece.
И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
4 And into whatsoever house ye enter, there abide and thence go forth.
И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.
5 And as many as may not receive you, going forth from that city, shake off even the dust from your feet for a witness against them.
И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.
6 And going forth they passed through the villages, announcing the glad tidings and healing everywhere.
И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.
7 And Herod the tetrarch heard of all the things which were done [by him], and was in perplexity, because it was said by some that John was risen from among [the] dead,
А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 and by some that Elias had appeared, and by others that one of the old prophets had risen again.
други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 And Herod said, John I have beheaded, but who is this of whom I hear such things? and he sought to see him.
И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
10 And the apostles having returned related to him whatever they had done. And he took them and withdrew apart into [a desert place of] a city called Bethsaida.
И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.
11 But the crowds knowing [it] followed him; and he received them and spake to them of the kingdom of God, and cured those that had need of healing.
А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 But the day began to decline, and the twelve came and said to him, Send away the crowd that they may go into the villages around, and [into] the fields, and lodge and find victuals, for here we are in a desert place.
И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
13 And he said to them, Give ye them to eat. And they said, We have not more than five loaves and two fishes, unless we should go and buy food for all this people;
Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,
14 for they were about five thousand men. And he said to his disciples, Make them sit down in companies by fifties.
(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 And they did so, and made them all sit down.
Те сториха така и накараха всички да насядат.
16 And taking the five loaves and the two fishes, looking up to heaven he blessed them, and broke and gave to the disciples to set before the crowd.
А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
17 And they all ate and were filled; and there was taken up of what had remained over and above to them in fragments twelve hand-baskets.
И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
18 And it came to pass as he was praying alone, his disciples were with him, and he asked them saying, Who do the crowds say that I am?
И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
19 But they answering said, John the baptist; but others, Elias; and others, that one of the old prophets has risen again.
А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 And he said to them, But ye, who do ye say that I am? And Peter answering said, The Christ of God.
Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
21 But, earnestly charging them, he enjoined [them] to say this to no man,
А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
22 saying, The Son of man must suffer many things, and be rejected of the elders and chief priests and scribes, and be killed, and the third day be raised up.
Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
23 And he said to [them] all, If any one will come after me, let him deny himself and take up his cross daily and follow me;
Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
24 for whosoever shall desire to save his life shall lose it, but whosoever shall lose his life for my sake, he shall save it.
Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 For what shall a man profit if he shall have gained the whole world, and have destroyed, or come under the penalty of the loss of himself?
Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 For whosoever shall have been ashamed of me and of my words, of him will the Son of man be ashamed when he shall come in his glory, and [in that] of the Father, and of the holy angels.
Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 But I say unto you of a truth, There are some of those standing here who shall not taste death until they shall have seen the kingdom of God.
А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.
28 And it came to pass after these words, about eight days, that taking Peter and John and James he went up into a mountain to pray.
И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
29 And as he prayed the fashion of his countenance became different and his raiment white [and] effulgent.
И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
30 And lo, two men talked with him, who were Moses and Elias,
И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 who, appearing in glory, spoke of his departure which he was about to accomplish in Jerusalem.
които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32 But Peter and those with him were oppressed with sleep: but having fully awoke up they saw his glory, and the two men who stood with him.
А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 And it came to pass as they departed from him, Peter said to Jesus, Master, it is good for us to be here; and let us make three tabernacles, one for thee, and one for Moses, and one for Elias: not knowing what he said.
И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.
34 But as he was saying these things, there came a cloud and overshadowed them, and they feared as they entered into the cloud:
И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
35 and there was a voice out of the cloud saying, This is my beloved Son: hear him.
И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!
36 And as the voice was [heard] Jesus was found alone: and they kept silence, and told no one in those days any of the things they had seen.
И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
37 And it came to pass on the following day, when they came down from the mountain, a great crowd met him.
И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38 And lo, a man from the crowd cried out saying, Teacher, I beseech thee look upon my son, for he is mine only child:
И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39 and behold, a spirit takes him, and suddenly he cries out, and it tears him with foaming, and with difficulty departs from him after crushing him.
И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40 And I besought thy disciples that they might cast him out, and they could not.
И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 And Jesus answering said, O unbelieving and perverted generation, how long shall I be with you and suffer you? Bring hither thy son.
Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42 But as he was yet coming, the demon tore him and dragged him all together. And Jesus rebuked the unclean spirit, and healed the child and gave him back to his father.
И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43 And all were astonished at the glorious greatness of God. And as all wondered at all the things which [Jesus] did, he said to his disciples,
И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
44 Do ye let these words sink into your ears. For the Son of man is about to be delivered into men's hands.
Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 But they understood not this saying, and it was hid from them that they should not perceive it. And they feared to ask him concerning this saying.
Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 And a reasoning came in amongst them, who should be [the] greatest of them.
И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
47 And Jesus, seeing the reasoning of their heart, having taken a little child set it by him,
А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48 and said to them, Whosoever shall receive this little child in my name receives me, and whosoever shall receive me receives him that sent me. For he who is the least among you all, he is great.
Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49 And John answering said, Master, we saw some one casting out demons in thy name, and we forbad him, because he follows not with us.
А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
50 And Jesus said to him, Forbid [him] not, for he that is not against you is for you.
А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
51 And it came to pass when the days of his receiving up were fulfilled, that he stedfastly set his face to go to Jerusalem.
И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 And he sent messengers before his face. And having gone they entered into a village of the Samaritans that they might make ready for him.
И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 And they did not receive him, because his face was [turned as] going to Jerusalem.
Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
54 And his disciples James and John seeing [it] said, Lord, wilt thou that we speak [that] fire come down from heaven and consume them, as also Elias did?
Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 But turning he rebuked them [and said, Ye know not of what spirit ye are].
А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 And they went to another village.
И отидоха в друго село.
57 And it came to pass as they went in the way, one said to him, I will follow thee wheresoever thou goest, Lord.
А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 And Jesus said to him, The foxes have holes and the birds of the heaven roosting-places, but the Son of man has not where he may lay his head.
Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 And he said to another, Follow me. But he said, Lord, allow me to go first and bury my father.
А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
60 But Jesus said to him, Suffer the dead to bury their own dead, but do thou go and announce the kingdom of God.
Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 And another also said, I will follow thee, Lord, but first allow me to bid adieu to those at my house.
Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 But Jesus said to him, No one having laid his hand on [the] plough and looking back is fit for the kingdom of God.
А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
