Luke 7
1 And when he had completed all his words in the hearing of the people, he entered into Capernaum.
След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
2 And a certain centurion's bondman who was dear to him was ill and about to die;
А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
3 and having heard of Jesus, he sent to him elders of the Jews, begging him that he might come and save his bondman.
И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
4 But they, being come to Jesus, besought him diligently, saying, He is worthy to whom thou shouldest grant this,
Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5 for he loves our nation, and himself has built the synagogue for us.
защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6 And Jesus went with them. But already, when he was not far from the house, the centurion sent to him friends, saying to him, Lord, do not trouble thyself, for I am not worthy that thou shouldest enter under my roof.
А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7 Wherefore neither did I count myself worthy to come to thee. But say by a word and my servant shall be healed.
затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8 For I also am a man placed under authority, having under myself soldiers, and I say to this [one], Go, and he goes; and to another, Come, and he comes; and to my bondman, Do this, and he does [it].
Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
9 And Jesus hearing this wondered at him, and turning to the crowd following him said, I say to you, Not even in Israel have I found so great faith.
Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10 And they who had been sent returning to the house found the bondman, who was ill, in good health.
И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11 And it came to pass afterwards he went into a city called Nain, and many of his disciples and a great crowd went with him.
А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 And as he drew near to the gate of the city, behold, a dead man was carried out, the only son of his mother, and she a widow, and a very considerable crowd of the city [was] with her.
И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 And the Lord, seeing her, was moved with compassion for her, and said to her, Weep not;
И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
14 and coming up he touched the bier, and the bearers stopped. And he said, Youth, I say to thee, Wake up.
Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
15 And the dead sat up and began to speak; and he gave him to his mother.
И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
16 And fear seized on all, and they glorified God, saying, A great prophet has been raised up amongst us; and God has visited his people.
И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17 And this report went out in all Judaea concerning him, and in all the surrounding country.
И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
18 And the disciples of John brought him word concerning all these things:
И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
19 and John, having called two of his disciples, sent to Jesus, saying, Art thou he that is coming, or are we to wait for another?
И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
20 But the men having come to him said, John the baptist has sent us to thee, saying, Art thou he that is coming, or are we to wait for another?
И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
21 In that hour he healed many of diseases and plagues and evil spirits, and to many blind he granted sight.
И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
22 And Jesus answering said to them, Go, bring back word to John of what ye have seen and heard: that blind see, lame walk, lepers are cleansed, deaf hear, dead are raised, poor are evangelized;
Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
23 and blessed is whosoever shall not be offended in me.
И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
24 And the messengers of John having departed, he began to speak to the crowds concerning John: What went ye out into the wilderness to behold? a reed shaken by the wind?
А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
25 But what went ye out to see? a man clothed in delicate garments? Behold, those who are in splendid clothing and live luxuriously are in the courts of kings.
Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
26 But what went ye out to see? a prophet? Yea, I say to you, and [what is] more excellent than a prophet.
Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 This is he concerning whom it is written, Behold, I send my messenger before thy face, who shall prepare thy way before thee;
Това е оня, за когото е писано:
28 for I say unto you, Among them that are born of women a greater [prophet] is no one than John [the baptist]; but he who is a little one in the kingdom of God is greater than he.
Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
29 (And all the people who heard [it], and the tax-gatherers, justified God, having been baptised with the baptism of John;
(И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
30 but the Pharisees and the lawyers rendered null as to themselves the counsel of God, not having been baptised by him.)
А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
31 To whom therefore shall I liken the men of this generation, and to whom are they like?
А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
32 They are like children sitting in the market-place, and calling one to another and saying, We have piped to you, and ye have not danced; we have mourned to you, and ye have not wept.
Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
33 For John the baptist has come neither eating bread nor drinking wine, and ye say, He has a demon.
Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
34 The Son of man has come eating and drinking, and ye say, Behold an eater and wine-drinker, a friend of tax-gatherers and sinners;
Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
35 and wisdom has been justified of all her children.
Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
36 But one of the Pharisees begged him that he would eat with him. And entering into the house of the Pharisee he took his place at table;
И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37 and behold, a woman in the city, who was a sinner, and knew that he was sitting at meat in the house of the Pharisee, having taken an alabaster box of myrrh,
И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
38 and standing at his feet behind [him] weeping, began to wash his feet with tears; and she wiped them with the hairs of her head, and kissed his feet, and anointed [them] with the myrrh.
И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
39 And the Pharisee who had invited him, seeing it, spoke with himself saying, This [person] if he were a prophet would have known who and what the woman is who touches him, for she is a sinner.
А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 And Jesus answering said to him, Simon, I have somewhat to say to thee. And he says, Teacher, say [it].
А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
41 There were two debtors of a certain creditor: one owed five hundred denarii and the other fifty;
Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият
42 but as they had nothing to pay, he forgave both of them [their debt]: [say, ] which of them therefore will love him most?
И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 And Simon answering said, I suppose he to whom he forgave the most. And he said to him, Thou hast rightly judged.
В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
44 And turning to the woman he said to Simon, Seest thou this woman? I entered into thy house; thou gavest me not water on my feet, but she has washed my feet with tears, and wiped them with her hair.
И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
45 Thou gavest me not a kiss, but she from the time I came in has not ceased kissing my feet.
Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
46 My head with oil thou didst not anoint, but she has anointed my feet with myrrh.
Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
47 For which cause I say to thee, Her many sins are forgiven; for she loved much; but he to whom little is forgiven loves little.
Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 And he said to her, Thy sins are forgiven.
И рече -: Прощават ти се греховете.
49 And they that were with [them] at table began to say within themselves, Who is this who forgives also sins?
И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
50 And he said to the woman, Thy faith has saved thee; go in peace.
И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
