Lamentations 5
1 Remember, O Jehovah, what is come upon us; consider, and see our reproach.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 We are orphans and fatherless, our mothers are as widows.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Our water have we to drink for money, our wood cometh unto us for a price.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Our pursuers are on our necks: we are weary, we have no rest.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 We have given the hand to Egypt, [and] to Asshur, to be satisfied with bread.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers have sinned, [and] they are not; and we bear their iniquities.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Bondmen rule over us: there is no deliverer out of their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 We have to get our bread at the risk of our lives, because of the sword of the wilderness.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin gloweth like an oven, because of the burning heat of the famine.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 They have ravished the women in Zion, the maids in the cities of Judah.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes were hanged up by their hand; the faces of elders were not honoured.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 The young men have borne the mill, and the youths have stumbled under the wood.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 The elders have ceased from the gate, the young men from their music.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 The joy of our heart hath ceased; our dance is turned into mourning.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 The crown is fallen from our head: woe unto us, for we have sinned!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 For this our heart is faint; for these things our eyes have grown dim,
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Because of the mountain of Zion, which is desolate: foxes walk over it.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Thou, Jehovah, dwellest for ever; thy throne is from generation to generation.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Wherefore dost thou forget us for ever, dost thou forsake us so long time?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Turn thou us unto thee, Jehovah, and we shall be turned; renew our days as of old.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Or is it that thou hast utterly rejected us? Wouldest thou be exceeding wroth against us?
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
