John 4
1 When therefore the Lord knew that the Pharisees had heard that Jesus makes and baptises more disciples than John
Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
2 (however, Jesus himself did not baptise, but his disciples),
(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
3 he left Judaea and went away again unto Galilee.
напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
4 And he must needs pass through Samaria.
И трябваше да мине през Самария.
5 He comes therefore to a city of Samaria called Sychar, near to the land which Jacob gave to his son Joseph.
И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
6 Now a fountain of Jacob's was there; Jesus therefore, being wearied with the way he had come, sat just as he was at the fountain. It was about the sixth hour.
Там беше Яковият кладенец FOOTNOTE ( Гръцки: Извор. ). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
7 A woman comes out of Samaria to draw water. Jesus says to her, Give me to drink
Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.
8 (for his disciples had gone away into the city that they might buy provisions).
(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
9 The Samaritan woman therefore says to him, How dost thou, being a Jew, ask to drink of me who am a Samaritan woman? for Jews have no intercourse with Samaritans.
Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
10 Jesus answered and said to her, If thou knewest the gift of God, and who it is that says to thee, Give me to drink, thou wouldest have asked of him, and he would have given thee living water.
Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?
11 The woman says to him, Sir, thou hast nothing to draw with, and the well is deep: whence then hast thou the living water?
Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
12 Art thou greater than our father Jacob, who gave us the well, and drank of it himself, and his sons, and his cattle?
Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
13 Jesus answered and said to her, Every one who drinks of this water shall thirst again;
Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
15 The woman says to him, Sir, give me this water, that I may not thirst nor come here to draw.
Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
16 Jesus says to her, Go, call thy husband, and come here.
Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
17 The woman answered and said, I have not a husband. Jesus says to her, Thou hast well said, I have not a husband;
В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;
18 for thou hast had five husbands, and he whom now thou hast is not thy husband: this thou hast spoken truly.
защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
19 The woman says to him, Sir, I see that thou art a prophet.
Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 Our fathers worshipped in this mountain, and ye say that in Jerusalem is the place where one must worship.
Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
21 Jesus says to her, Woman, believe me, [the] hour is coming when ye shall neither in this mountain nor in Jerusalem worship the Father.
Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22 Ye worship ye know not what; we worship what we know, for salvation is of the Jews.
Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 But [the] hour is coming and now is, when the true worshippers shall worship the Father in spirit and truth; for also the Father seeks such as his worshippers.
Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 God [is] a spirit; and they who worship him must worship [him] in spirit and truth.
Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 The woman says to him, I know that Messias is coming, who is called Christ; when he comes he will tell us all things.
Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
26 Jesus says to her, I who speak to thee am [he].
Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.
27 And upon this came his disciples, and wondered that he spoke with a woman; yet no one said, What seekest thou? or, Why speakest thou with her?
В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28 The woman then left her waterpot and went away into the city, and says to the men,
Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 Come, see a man who told me all things I had ever done: is not he the Christ?
Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
30 They went out of the city and came to him.
Те излязоха от града и отиваха към Него.
31 But meanwhile the disciples asked him saying, Rabbi, eat.
Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.
32 But he said to them, I have food to eat which ye do not know.
А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 The disciples therefore said to one another, Has any one brought him [anything] to eat?
Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 Jesus says to them, My food is that I should do the will of him that has sent me, and that I should finish his work.
Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
35 Do not ye say, that there are yet four months and the harvest comes? Behold, I say to you, Lift up your eyes and behold the fields, for they are already white to harvest.
Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36 He that reaps receives wages and gathers fruit unto life eternal, that both he that sows and he that reaps may rejoice together. (aiōnios g166)
Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне. (aiōnios g166)
37 For in this is [verified] the true saying, It is one who sows and another who reaps.
Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 I have sent you to reap that on which ye have not laboured; others have laboured, and ye have entered into their labours.
Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 But many of the Samaritans of that city believed on him because of the word of the woman who bore witness, He told me all things that I had ever done.
И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40 When therefore the Samaritans came to him they asked him to abide with them, and he abode there two days.
И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
41 And more a great deal believed on account of his word;
И още мнозина повярваха поради неговото учение;
42 and they said to the woman, [It is] no longer on account of thy saying that we believe, for we have heard him ourselves, and we know that this is indeed the Saviour of the world.
и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света.
43 But after the two days he went forth thence and went away into Galilee,
След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.
44 for Jesus himself bore witness that a prophet has no honour in his own country.
Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
45 When therefore he came into Galilee, the Galileans received him, having seen all that he had done in Jerusalem during the feast, for they also went to the feast.
И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 He came therefore again to Cana of Galilee, where he made the water wine. And there was a certain courtier in Capernaum whose son was sick.
Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.
47 He, having heard that Jesus had come out of Judaea into Galilee, went to him and asked [him] that he would come down and heal his son, for he was about to die.
Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 Jesus therefore said to him, Unless ye see signs and wonders ye will not believe.
Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49 The courtier says to him, Sir, come down ere my child die.
Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50 Jesus says to him, Go, thy son lives. And the man believed the word which Jesus said to him, and went his way.
Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51 But already, as he was going down, his servants met him and brought [him] word saying, Thy child lives.
И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52 He inquired therefore from them the hour at which he got better. And they said to him, Yesterday at the seventh hour the fever left him.
А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 The father therefore knew that [it was] in that hour in which Jesus said to him, Thy son lives; and he believed, himself and his whole house.
И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.
54 This second sign again did Jesus, being come out of Judaea into Galilee.
Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
