John 20
1 And on the first [day] of the week Mary of Magdala comes in early morn to the tomb, while it was still dark, and sees the stone taken away from the tomb.
В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 She runs therefore and comes to Simon Peter, and to the other disciple, to whom Jesus was attached, and says to them, They have taken away the Lord out of the tomb, and we know not where they have laid him.
Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
3 Peter therefore went forth, and the other disciple, and came to the tomb.
И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
4 And the two ran together, and the other disciple ran forward faster than Peter, and came first to the tomb,
И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
5 and stooping down he sees the linen cloths lying; he did not however go in.
И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 Simon Peter therefore comes, following him, and entered into the tomb, and sees the linen cloths lying,
След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
7 and the handkerchief which was upon his head, not lying with the linen cloths, but folded up in a distinct place by itself.
и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 Then entered in therefore the other disciple also who came first to the tomb, and he saw and believed;
Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
9 for they had not yet known the scripture, that he must rise from among [the] dead.
Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 The disciples therefore went away again to their own home.
И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
11 But Mary stood at the tomb weeping without. As therefore she wept, she stooped down into the tomb,
А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
12 and beholds two angels sitting in white [garments], one at the head and one at the feet, where the body of Jesus had lain.
и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
13 And they say to her, Woman, why dost thou weep? She says to them, Because they have taken away my Lord, and I know not where they have laid him.
И те - казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
14 Having said these things she turned backward and beholds Jesus standing [there], and knew not that it was Jesus.
Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
15 Jesus says to her, Woman, why dost thou weep? Whom seekest thou? She, supposing that it was the gardener, says to him, Sir, if thou hast borne him hence, tell me where thou hast laid him, and I will take him away.
Казва - Исус: Жено защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
16 Jesus says to her, Mary. She, turning round, says to him in Hebrew, Rabboni, which means Teacher.
Казва - Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
17 Jesus says to her, Touch me not, for I have not yet ascended to my Father; but go to my brethren and say to them, I ascend to my Father and your Father, and [to] my God and your God.
Казва - Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Mary of Magdala comes bringing word to the disciples that she had seen the Lord, and [that] he had said these things to her.
Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той - казал това.
19 When therefore it was evening on that day, which was the first [day] of the week, and the doors shut where the disciples were, through fear of the Jews, Jesus came and stood in the midst, and says to them, Peace [be] to you.
А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
20 And having said this, he shewed to them his hands and his side. The disciples rejoiced therefore, having seen the Lord.
И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
21 [Jesus] said therefore again to them, Peace [be] to you: as the Father sent me forth, I also send you.
И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 And having said this, he breathed into [them], and says to them, Receive [the] Holy Spirit:
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
23 whose soever sins ye remit, they are remitted to them; whose soever [sins] ye retain, they are retained.
На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
24 But Thomas, one of the twelve, called Didymus, was not with them when Jesus came.
А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
25 The other disciples therefore said to him, We have seen the Lord. But he said to them, Unless I see in his hands the mark of the nails, and put my finger into the mark of the nails, and put my hand into his side, I will not believe.
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 And eight days after, his disciples were again within, and Thomas with them. Jesus comes, the doors being shut, and stood in the midst and said, Peace [be] to you.
И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
27 Then he says to Thomas, Bring thy finger here and see my hands; and bring thy hand and put it into my side; and be not unbelieving, but believing.
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Thomas answered and said to him, My Lord and my God.
Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 Jesus says to him, Because thou hast seen me thou hast believed: blessed they who have not seen and have believed.
Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
30 Many other signs therefore also Jesus did before his disciples, which are not written in this book;
А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
31 but these are written that ye may believe that Jesus is the Christ, the Son of God, and that believing ye might have life in his name.
А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.
