Job 7
1 Hath not man a life of labour upon earth? and are not his days like the days of a hireling?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 As a bondman earnestly desireth the shadow, and a hireling expecteth his wages,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 So am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 If I lie down, I say, When shall I rise up, and the darkness be gone? and I am full of tossings until the dawn.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 My flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken, and suppurates.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 My days are swifter than a weaver's shuttle, and are spent without hope.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Remember thou that my life is wind; mine eye shall no more see good.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 The eye of him that hath seen me shall behold me no [more]: thine eyes are upon me, and I am not.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 The cloud consumeth and vanisheth away; so he that goeth down to Sheol shall not come up. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 He shall return no more to his house, neither shall his place know him again.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Therefore I will not restrain my mouth: I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Am I a sea, or a sea-monster, that thou settest a watch over me?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 When I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Then thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions;
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 So that my soul chooseth strangling, death, rather than my bones.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 I loathe it; I shall not live always: let me alone, for my days are a breath.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 What is man, that thou makest much of him? and that thou settest thy heart upon him?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 And that thou visitest him every morning, triest him every moment?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 How long wilt thou not look away from me, nor let me alone till I swallow down my spittle?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Have I sinned, what do I unto thee, thou Observer of men? Why hast thou set me as an object of assault for thee, so that I am become a burden to myself?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 And why dost not thou forgive my transgression and take away mine iniquity? for now shall I lie down in the dust, and thou shalt seek me early, and I shall not be.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
