Job 6
1 And Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 Oh that my grief were thoroughly weighed, and all my calamity laid in the balances!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 For now it would be heavier than the sand of the seas; therefore my words are vehement.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Almighty are within me, their poison drinketh up my spirit: the terrors of God are arrayed against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Doth the wild ass bray by the grass? loweth an ox over his fodder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Shall that which is insipid be eaten without salt? Is there any taste in the white of an egg?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 What my soul refuseth to touch, that is as my loathsome food.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Oh that I might have my request, and that God would grant my desire!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 And that it would please God to crush me, that he would let loose his hand and cut me off!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Then should I yet have comfort; and in the pain which spareth not I would rejoice that I have not denied the words of the Holy One.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 What is my strength, that I should hope? and what is mine end, that I should have patience?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Is my strength the strength of stones? is my flesh of brass?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Is it not that there is no help in me, and soundness is driven away from me?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 For him that is fainting kindness [is meet] from his friend; or he forsaketh the fear of the Almighty.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My brethren have dealt deceitfully as a stream, as the channel of streams which pass away,
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Which are turbid by reason of the ice, in which the snow hideth itself:
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 At the time they diminish, they are dried up; when heat affecteth them, they vanish from their place:
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 They wind about in the paths of their course, they go off into the waste and perish.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 The caravans of Tema looked, the companies of Sheba counted on them:
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They are ashamed at their hope; they come thither, and are confounded.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 So now ye are nothing; ye see a terrible object and are afraid.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Did I say, Bring unto me, and make me a present from your substance?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Or, rescue me from the hand of the oppressor, and redeem me from the hand of the violent?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Teach me, and I will hold my tongue; and cause me to understand wherein I have erred.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 How forcible are right words! but what doth your upbraiding reprove?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Do ye imagine to reprove words? The speeches of one that is desperate are indeed for the wind.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Yea, ye overwhelm the fatherless, and dig [a pit] for your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Now therefore if ye will, look upon me; and it shall be to your face if I lie.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Return, I pray you, let there be no wrong; yea, return again, my righteousness shall be in it.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Is there wrong in my tongue? cannot my taste discern mischievous things?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
