Job 41
1 Wilt thou draw out the leviathan with the hook, and press down his tongue with a cord?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Wilt thou put a rush-rope into his nose, and pierce his jaw with a spike?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Will he make many supplications unto thee? or will he speak softly unto thee?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Will he make a covenant with thee? wilt thou take him as a bondman for ever?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Wilt thou play with him as with a bird, and wilt thou bind him for thy maidens?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Shall partners make traffic of him, will they divide him among merchants?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Wilt thou fill his skin with darts, and his head with fish-spears?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Lay thy hand upon him; remember the battle, — do no more!
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Lo, hope as to him is belied: is not one cast down even at the sight of him?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 None is so bold as to stir him up; and who is he that will stand before me?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who hath first given to me, that I should repay [him]? [Whatsoever is] under the whole heaven is mine.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 I will not be silent as to his parts, the story of his power, and the beauty of his structure.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who can uncover the surface of his garment? who can come within his double jaws?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Who can open the doors of his face? Round about his teeth is terror.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 The rows of his shields are a pride, shut up together [as with] a close seal.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 One is so near to another that no air can come between them;
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 They are joined each to its fellow; they stick together, and cannot be sundered.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 His sneezings flash light, and his eyes are like the eyelids of the morning.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Out of his mouth go forth flames; sparks of fire leap out:
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Out of his nostrils goeth smoke, as out of a boiling pot and cauldron.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 His breath kindleth coals, and a flame goeth out of his mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 In his neck lodgeth strength, and terror danceth before him.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 The flakes of his flesh are joined together: they are fused upon him, they cannot be moved.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 His heart is firm as a stone, yea, firm as the nether [millstone].
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 When he raiseth himself up, the mighty are afraid: they are beside themselves with consternation.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 If any reach him with a sword, it cannot hold; neither spear, nor dart, nor harpoon.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 He esteemeth iron as straw, bronze as rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 The arrow will not make him flee; slingstones are turned with him into stubble.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Clubs are counted as stubble; he laugheth at the shaking of a javelin.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 His under parts are sharp potsherds: he spreadeth a threshing-sledge upon the mire.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 He maketh the deep to boil like a pot; he maketh the sea like a pot of ointment;
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 He maketh the path to shine after him: one would think the deep to be hoary.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Upon earth there is not his like, who is made without fear.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 He beholdeth all high things; he is king over all the proud beasts.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
