Job 4
1 And Eliphaz the Temanite answered and said,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 If a word were essayed to thee, wouldest thou be grieved? But who can refrain from speaking?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Behold, thou hast instructed many, and thou hast strengthened the weak hands;
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Thy words have upholden him that was stumbling, and thou hast braced up the bending knees:
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 But now it is come upon thee, and thou grievest; it toucheth thee, and thou art troubled.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Hath not thy piety been thy confidence, and the perfection of thy ways thy hope?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Remember, I pray thee, who that was innocent has perished? and where were the upright cut off?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Even as I have seen, they that plough iniquity and sow mischief, reap the same.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 By the breath of God they perish, and by the blast of his nostrils are they consumed.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The roar of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken;
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The old lion perisheth for lack of prey, and the whelps of the lioness are scattered.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Now to me a word was secretly brought, and mine ear received a whisper thereof.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 In thoughts from visions of the night, when deep sleep falleth on men: —
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Fear came on me, and trembling, and made all my bones to shake;
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 And a spirit passed before my face — the hair of my flesh stood up —
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 It stood still; I could not discern the appearance thereof: a form was before mine eyes; I heard a slight murmur and a voice:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Shall [mortal] man be more just than God? Shall a man be purer than his Maker?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Lo, he trusteth not his servants, and his angels he chargeth with folly:
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 How much more them that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed as the moth!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 From morning to evening are they smitten: without any heeding it, they perish for ever.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Is not their tent-cord torn away in them? they die, and without wisdom.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
