< Job 39 >
1 Knowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? dost thou mark the calving of the hinds?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Dost thou number the months that they fulfil? and knowest thou the time when they bring forth?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 They bow themselves, they give birth to their young ones, they cast out their pains;
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Their young ones become strong, they grow up in the open field, they go forth, and return not unto them.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Who hath sent out the wild ass free? and who hath loosed the bands of the onager,
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Whose house I made the wilderness, and the salt plain his dwellings?
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 He laugheth at the tumult of the city, and heareth not the shouts of the driver;
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 The range of the mountains is his pasture, and he searcheth after every green thing.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Will the buffalo be willing to serve thee, or will he lodge by thy crib?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Canst thou bind the buffalo with his cord in the furrow? or will he harrow the valleys after thee?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Wilt thou put confidence in him, because his strength is great? and wilt thou leave thy labour to him?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Wilt thou trust him to bring home thy seed, and gather it into thy threshing-floor?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 The wing of the ostrich beats joyously — But is it the stork's pinion and plumage?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 For she leaveth her eggs to the earth, and warmeth them in the dust,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 And forgetteth that the foot may crush them, or that the beast of the field may trample them.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 She is hardened against her young ones, as though they were not hers; her labour is in vain, without her concern.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 For God hath deprived her of wisdom, and hath not furnished her with understanding.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 What time she lasheth herself on high, she scorneth the horse and his rider.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Hast thou given strength to the horse? hast thou clothed his neck with the quivering mane?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Dost thou make him to leap as a locust? His majestic snorting is terrible.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 He paweth in the valley, and rejoiceth in [his] strength; he goeth forth to meet the armed host.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 He laugheth at fear, and is not affrighted; neither turneth he back from before the sword.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 The quiver rattleth upon him, the glittering spear and the javelin.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 He swalloweth the ground with fierceness and rage, and cannot contain himself at the sound of the trumpet:
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 At the noise of the trumpets he saith, Aha! and he smelleth the battle afar off, the thunder of the captains, and the shouting.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Doth the hawk fly by thine intelligence, [and] stretch his wings toward the south?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Doth the eagle mount up at thy command, and make his nest on high?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 He inhabiteth the rock and maketh his dwelling on the point of the cliff, and the fastness:
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 From thence he spieth out the prey, his eyes look into the distance;
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 And his young ones suck up blood; and where the slain are, there is he.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.