Job 36
1 And Elihu proceeded and said,
И Елиу продължавайки рече:
2 Suffer me a little, and I will shew thee that I have yet words for God.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 I will fetch my knowledge from afar, and will ascribe righteousness to my Creator.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 For truly my words shall be no falsehood: one perfect in knowledge is with thee.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Lo, God is mighty, but despiseth not [any]; mighty in strength of understanding:
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 He saveth not the wicked alive; but he doeth justice to the afflicted.
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 He withdraweth not his eyes from the righteous, but with kings on the throne doth he even set them for ever; and they are exalted.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 And if, bound in fetters, they be held in cords of affliction,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Then he sheweth them their work, and their transgressions, because they have increased.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 And he openeth their ear to discipline, and commandeth that they return from iniquity.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 If they hearken and serve [him], they shall accomplish their days in prosperity, and their years in pleasures.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 But if they hearken not, they shall pass away by the sword, and expire without knowledge.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 But the godless in heart heap up anger; they cry not when he bindeth them:
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 Their soul dieth in youth, and their life is among the unclean.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 But he delivereth the afflicted in his affliction, and openeth their ear in [their] oppression.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 Even so would he have allured thee out of the jaws of distress into a broad place, where there is no straitness; and the supply of thy table [would be] full of fatness.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 But thou art full of the judgments of the wicked: judgment and justice take hold [on thee].
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Because there is wrath, [beware] lest it take thee away through chastisement: then a great ransom could not avail thee.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Will he esteem thy riches? Not gold, nor all the resources of strength!
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Desire not the night, when peoples are cut off from their place.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Take heed, turn not to iniquity; for this hast thou chosen rather than affliction.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Lo, God is exalted in his power: who teacheth as he?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Who hath appointed him his way? or who hath said, Thou hast wrought unrighteousness?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Remember that thou magnify his work, which men celebrate.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 All men look at it; man beholdeth [it] afar off.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Lo, God is great, and we comprehend [him] not, neither can the number of his years be searched out.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 For he draweth up the drops of water: they distil in rain from the vapour which he formeth,
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Which the skies pour down [and] drop upon man abundantly.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 But can any understand the spreadings of the clouds, [or] the crashing of his pavilion?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Lo, he spreadeth his light around him, and covereth the bottom of the sea.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 For with them he judgeth the peoples; he giveth food in abundance.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 [His] hands he covereth with lightning, and commandeth it where it is to strike.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 His thundering declareth concerning him; the cattle even, concerning its coming.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
