Job 32
1 And these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Then was kindled the anger of Elihu the son of Barachel, the Buzite, of the family of Ram: against Job was his anger kindled, because he justified himself rather than God;
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 and against his three friends was his anger kindled, because they found no answer, and [yet] condemned Job.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 But Elihu had waited till Job had finished speaking, because they were older than he.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 And Elihu saw that there was no answer in the mouth of the three men, and his anger was kindled.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 And Elihu the son of Barachel the Buzite answered and said, I am young, and ye are aged; wherefore I was timid, and feared to shew you what I know.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 I said, Let days speak, and multitude of years teach wisdom.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 But there is a spirit which is in man; and the breath of the Almighty giveth them understanding.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 It is not the great that are wise; neither do the aged understand judgment.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Therefore I say, Hearken to me; I also will shew what I know.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Lo, I waited for your words; I gave ear to your reasonings, until ye searched out what to say.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Yea, I gave you mine attention, and behold, there was none of you that confuted Job, that answered his words;
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 That ye may not say, We have found out wisdom; God will make him yield, not man.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Now he hath not directed [his] words against me; and I will not answer him with your speeches. ...
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 They were amazed, they answered no more; words failed them.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 And I waited, for they spoke not, but stood still, and answered no more; —
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 I will answer, I also in my turn, I also will shew what I know:
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 For I am full of matter, the spirit within me constraineth me.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Behold, my belly is as wine which hath no vent; like new flasks, it is ready to burst.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 I will speak, that I may find relief; I will open my lips and answer.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Let me not, I pray you, accept any man's person; neither will I give flattery to man.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 For I know not how to flatter; my Maker would soon take me away.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
