Job 29
1 And Job continued his parable and said,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Oh that I were as in months past, as in the days when God preserved me;
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 When his lamp shone over my head, [and] by his light I walked through darkness;
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 As I was in the days of my youth, when the secret counsel of God was over my tent,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 When the Almighty was yet with me, my young men round about me;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 When my steps were bathed in milk, and the rock poured out beside me rivers of oil! ...
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 When I went out to the gate by the city, when I prepared my seat on the broadway,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 The young men saw me, and hid themselves; and the aged arose [and] stood up;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Princes refrained from talking, and laid the hand on their mouth;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 The voice of the nobles was hushed, and their tongue cleaved to their palate.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 When the ear heard [me], then it blessed me, and when the eye saw [me], it gave witness to me;
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 For I delivered the afflicted that cried, and the fatherless who had no helper.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 The blessing of him that was perishing came upon me, and I caused the widow's heart to sing for joy.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 I put on righteousness, and it clothed me; my justice was as a mantle and a turban.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 I was eyes to the blind, and feet was I to the lame;
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 I was a father to the needy, and the cause which I knew not I searched out;
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 And I broke the jaws of the unrighteous, and plucked the spoil out of his teeth.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 And I said, I shall die in my nest, and multiply my days as the sand;
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 My root shall be spread out to the waters, and the dew will lie all night on my branch;
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 My glory shall be fresh in me, and my bow be renewed in my hand.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Unto me they listened, and waited, and kept silence for my counsel:
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 After my words they spoke not again, and my speech dropped upon them;
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 And they waited for me as for the rain, and they opened their mouth wide as for the latter rain.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 [If] I laughed on them, they believed [it] not; and they troubled not the serenity of my countenance.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 I chose their way, and sat as chief, and dwelt as a king in the army, as one that comforteth mourners.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
