Job 24
1 Why are not times treasured up with the Almighty? why do not they that know him see his days?
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 They remove the landmarks; they violently take away the flocks and pasture them;
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 They drive away the ass of the fatherless, they take the widow's ox for a pledge;
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 They turn the needy out of the way: the afflicted of the land all hide themselves.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Lo, [as] wild asses in the desert, they go forth to their work, seeking early for the prey: the wilderness [yieldeth] them food for [their] children.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 They reap in the field the fodder thereof, and they gather the vintage of the wicked;
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 They pass the night naked without clothing, and have no covering in the cold;
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 They are wet with the showers of the mountains, and for want of a shelter embrace the rock...
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 They pluck the fatherless from the breast, and take a pledge of the poor:
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 These go naked without clothing, and, hungry, they bear the sheaf;
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 They press out oil within their walls, they tread their winepresses, and suffer thirst.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Men groan from out of the city, and the soul of the wounded crieth out; and God imputeth not the impiety.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 There are those that rebel against the light; they know not the ways thereof, nor abide in the paths thereof.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 The murderer riseth with the light, killeth the afflicted and needy, and in the night is as a thief.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 And the eye of the adulterer waiteth for the twilight, saying, No eye shall see me; and he putteth a covering on [his] face.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 In the dark they dig through houses; by day they shut themselves in; they know not the light:
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 For the morning is to them all [as] the shadow of death; for they are familiar with the terrors of the shadow of death.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 He is swift on the face of the waters; their portion is cursed on the earth: he turneth not unto the way of the vineyards.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 The womb forgetteth him; the worm feedeth sweetly on him: he shall be no more remembered; and unrighteousness is broken as a tree, —
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 He that despoileth the barren that beareth not, and doeth not good to the widow:
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 He draweth also the mighty with his power; he riseth up, and no [man] is sure of life.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 [God] setteth him in safety, and he resteth thereon; but his eyes are upon their ways.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 They are exalted for a little, and are no more; they are laid low; like all [other] are they gathered, and are cut off as the tops of the ears of corn.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 If it be not so now, who will make me a liar, and make my speech nothing worth?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
