Job 17
1 My breath is corrupt, my days are extinct, the graves are mine.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Are there not mockers around me? and doth [not] mine eye abide in their provocation?
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Lay down now [a pledge], be thou surety for me with thyself: who is he that striketh hands with me?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 For thou hast hidden their heart from understanding; therefore thou wilt not exalt [them].
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 He that betrayeth friends for a prey — even the eyes of his children shall fail.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 And he hath made me a proverb of the peoples; and I am become one to be spit on in the face.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 And mine eye is dim by reason of grief, and all my members are as a shadow.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Upright men [shall be] astonished at this, and the innocent shall be stirred up against the ungodly;
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 But the righteous shall hold on his way, and he that hath clean hands shall increase in strength.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 But as for you all, pray come on again; and I shall not find one wise man among you.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 My days are past, my purposes are broken off, the cherished thoughts of my heart.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 They change the night into day; the light [they imagine] near in presence of the darkness.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 I cry to the grave, Thou art my father! to the worm, My mother, and my sister!
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 And where is then my hope? yea, my hope, who shall see it?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
