Job 15
1 And Eliphaz the Temanite answered and said,
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Should a wise man answer with windy knowledge, and fill his belly with the east wind,
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Reasoning with unprofitable talk, and with speeches which do no good?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Yea, thou makest piety of none effect, and restrainest meditation before God.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 For thy mouth uttereth thine iniquity, and thou hast chosen the tongue of the crafty.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Thine own mouth condemneth thee, and not I; and thy lips testify against thee.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Art thou the first man that was born? and wast thou brought forth before the hills?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Hast thou listened in the secret council of God? And hast thou absorbed wisdom for thyself?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 What knowest thou that we know not? [what] understandest thou which is not in us?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Both the greyheaded and the aged are with us, older than thy father.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Are the consolations of God too small for thee? and the word gently spoken to thee?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Why doth thy heart carry thee away? and why do thine eyes wink?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 That thou turnest thy spirit against God, and lettest words go out of thy mouth?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 What is man, that he should be pure? and he that is born of a woman, that he should be righteous?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Behold, he putteth no trust in his holy ones, and the heavens are not pure in his sight:
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 How much less the abominable and corrupt, — man, that drinketh unrighteousness like water!
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 I will shew thee, listen to me; and what I have seen I will declare;
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Which wise men have told from their fathers, and have not hidden;
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 Unto whom alone the earth was given, and no stranger passed among them.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 All his days the wicked man is tormented, and numbered years are allotted to the violent.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 The sound of terrors is in his ears: in prosperity the destroyer cometh upon him.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 He believeth not that he shall return out of darkness, and he is singled out for the sword.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 He wandereth abroad for bread, — where may it be? He knoweth that the day of darkness is ready at his hand.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Distress and anguish make him afraid; they prevail against him, as a king ready for the battle.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 For he hath stretched out his hand against God, and strengthened himself against the Almighty:
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 He runneth against him, with [outstretched] neck, with the thick bosses of his bucklers;
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 For he hath covered his face with his fatness, and gathered fat upon [his] flanks.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 And he dwelleth in desolate cities, in houses that no man inhabiteth, which are destined to become heaps.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 He shall not become rich, neither shall his substance continue, and their possessions shall not extend upon the earth.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 He shall not depart out of darkness; the flame shall dry up his branches; and by the breath of his mouth shall he go away.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Let him not trust in vanity: he is deceived, for vanity shall be his recompense;
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 It shall be complete before his day, and his branch shall not be green.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 He shall shake off his unripe grapes as a vine, and shall cast his flower as an olive.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 For the family of the ungodly shall be barren, and fire shall consume the tents of bribery.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 They conceive mischief, and bring forth iniquity, and their belly prepareth deceit.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
