Job 13
1 Lo, mine eye hath seen all [this], mine ear hath heard and understood it.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 What ye know, I know also: I am not inferior to you.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 But I will speak to the Almighty, and will find pleasure in reasoning with God;
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 For ye indeed are forgers of lies, ye are all physicians of no value.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Oh that ye would be altogether silent! and it would be your wisdom.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hear now my defence, and hearken to the pleadings of my lips.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Will ye speak unrighteously for God? and for him speak deceit?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Will ye accept his person? will ye contend for God?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Will it be well if he should search you out? or as one mocketh at a man, will ye mock at him?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 He will certainly reprove you, if ye do secretly accept persons.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Shall not his excellency terrify you? and his dread fall upon you?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Your memorable sayings are proverbs of ashes, your bulwarks are bulwarks of mire.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Hold your peace from me, and I will speak, and let come on me what [will]!
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Wherefore should I take my flesh in my teeth, and put my life in my hand?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Behold, if he slay me, yet would I trust in him; but I will defend mine own ways before him.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 This also shall be my salvation, that a profane man shall not come before his face.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Hear attentively my speech and my declaration with your ears.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Behold now, I have ordered the cause; I know that I shall be justified.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Who is he that contendeth with me? For if I were silent now, I should expire.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Only do not two things unto me; then will I not hide myself from thee.
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Withdraw thy hand far from me; and let not thy terror make me afraid:
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Then call, and I will answer; or I will speak, and answer thou me.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 How many are mine iniquities and sins? Make me to know my transgression and my sin.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Wherefore dost thou hide thy face, and countest me for thine enemy?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Wilt thou terrify a driven leaf? and wilt thou pursue dry stubble?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 For thou writest bitter things against me, and makest me to possess the iniquities of my youth;
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 And thou puttest my feet in the stocks, and markest all my paths; thou settest a bound about the soles of my feet; —
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 One who, as a rotten thing consumeth, as a garment that the moth eateth.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
