Job 10
1 My soul is weary of my life: I will give free course to my complaint; I will speak in the bitterness of my soul.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 I will say unto God, Do not condemn me; shew me wherefore thou strivest with me.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Doth it please thee to oppress, that thou shouldest despise the work of thy hands, and shine upon the counsel of the wicked?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Hast thou eyes of flesh? or seest thou as man seeth?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Are thy days as the days of a mortal? are thy years as a man's days,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 That thou searchest after mine iniquity, and inquirest into my sin;
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Since thou knowest that I am not wicked, and that there is none that delivereth out of thy hand?
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Thy hands have bound me together and made me as one, round about; yet dost thou swallow me up!
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Remember, I beseech thee, that thou hast made me as clay, and wilt bring me into dust again.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Hast thou not poured me out as milk, and curdled me like cheese?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Thou hast clothed me with skin and flesh, and knit me together with bones and sinews;
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Thou hast granted me life and favour, and thy care hath preserved my spirit;
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 And these things didst thou hide in thy heart; I know that this was with thee.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 If I sinned, thou wouldest mark me, and thou wouldest not acquit me of mine iniquity.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 If I were wicked, woe unto me! and righteous, I will not lift up my head, being [so] full of shame, and beholding mine affliction; —
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 And it increaseth: thou huntest me as a fierce lion; and ever again thou shewest thy marvellous power upon me.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Thou renewest thy witnesses before me and increasest thy displeasure against me; successions [of evil] and a time of toil are with me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 And wherefore didst thou bring me forth out of the womb? I had expired, and no eye had seen me.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 I should be as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Are not my days few? cease then and let me alone, that I may revive a little,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Before I go, and never to return, — to the land of darkness and the shadow of death;
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 A land of gloom, as darkness itself; of the shadow of death, without any order, where the light is as thick darkness.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
