Hebrews 2
1 For this reason we should give heed more abundantly to the things [we have] heard, lest in any way we should slip away.
Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 For if the word which was spoken by angels was firm, and every transgression and disobedience received just retribution,
Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 how shall we escape if we have been negligent of so great salvation, which, having had its commencement in being spoken [of] by the Lord, has been confirmed to us by those who have heard;
то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:
4 God bearing, besides, witness with [them] to [it], both by signs and wonders, and various acts of power, and distributions of [the] Holy Spirit, according to his will?
като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?
5 For he has not subjected to angels the habitable world which is to come, of which we speak;
Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;
6 but one has testified somewhere, saying, What is man, that thou rememberest him, or son of man that thou visitest him?
но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?
7 Thou hast made him some little inferior to the angels; thou hast crowned him with glory and honour, [and hast set him over the works of thy hands; ]
Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
8 thou hast subjected all things under his feet. For in subjecting all things to him, he has left nothing unsubject to him. But now we see not yet all things subjected to him,
Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.
9 but we see Jesus, who [was] made some little inferior to angels on account of the suffering of death, crowned with glory and honour; so that by the grace of God he should taste death for every thing.
Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.
10 For it became him, for whom [are] all things, and by whom [are] all things, in bringing many sons to glory, to make perfect the leader of their salvation through sufferings.
Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
11 For both he that sanctifies and those sanctified [are] all of one; for which cause he is not ashamed to call them brethren,
Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.
12 saying, I will declare thy name to my brethren; in [the] midst of [the] assembly will I sing thy praises.
казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
13 And again, I will trust in him. And again, Behold, I and the children which God has given me.
и пак:
14 Since therefore the children partake of blood and flesh, he also, in like manner, took part in the same, that through death he might annul him who has the might of death, that is, the devil;
И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,
15 and might set free all those who through fear of death through the whole of their life were subject to bondage.
и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.
16 For he does not indeed take hold of angels [by the hand], but he takes hold of the seed of Abraham.
(Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).
17 Wherefore it behoved him in all things to be made like to [his] brethren, that he might be a merciful and faithful high priest in things relating to God, to make propitiation for the sins of the people;
Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.
18 for, in that himself has suffered, being tempted, he is able to help those that are being tempted.
Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
