Acts 8
1 And Saul was consenting to his being killed. And on that day there arose a great persecution against the assembly which was in Jerusalem, and all were scattered into the countries of Judaea and Samaria except the apostles.
А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по Юдейските и Самарийските окръзи.
2 And pious men buried Stephen and made great lamentation over him.
И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
3 But Saul ravaged the assembly, entering into the houses one after another, and dragging off both men and women delivered them up to prison.
А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4 Those then that had been scattered went through [the countries] announcing the glad tidings of the word.
А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
5 And Philip, going down to a city of Samaria, preached the Christ to them;
Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
6 and the crowds with one accord gave heed to the things spoken by Philip, when they heard [him] and saw the signs which he wrought.
И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, И виждаха знаменията, които вършеше.
7 For from many who had unclean spirits they went out, crying with a loud voice; and many that were paralysed and lame were healed.
Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени;
8 And there was great joy in that city.
тъй щото настана голяма радост в оня град.
9 But a certain man, by name Simon, had been before in the city, using magic arts, and astonishing the nation of Samaria, saying that himself was some great one.
А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и очудваше населението на Самария.
10 To whom they had all given heed, from small to great, saying, This is the power of God which is called great.
На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената Велика Божия Сила.
11 And they gave heed to him, because that for a long time he had astonished them by his magic arts.
И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
12 But when they believed Philip announcing the glad tidings concerning the kingdom of God and the name of Jesus Christ, they were baptised, both men and women.
Но когато повярваха на Филипа, който благовестяваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
13 And Simon also himself believed; and, having been baptised, continued constantly with Philip; and, beholding the signs and great works of power which took place, was astonished.
И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.
14 And the apostles who were in Jerusalem, having heard that Samaria had received the word of God, sent to them Peter and John;
А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Йоана,
15 who, having come down, prayed for them that they might receive [the] Holy Spirit;
които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16 for he was not yet fallen upon any of them, only they were baptised to the name of the Lord Jesus.
Защото той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17 Then they laid their hands upon them, and they received [the] Holy Spirit.
Тогава апостолите полагаха ръце на тях, и те приемаха Светия Дух.
18 But Simon, having seen that by the laying on of the hands of the apostles the [Holy] Spirit was given, offered them money,
А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце, се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 saying, Give to me also this power, in order that on whomsoever I may lay hands he may receive [the] Holy Spirit.
Дайте и на мене тая сила щото на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
20 And Peter said to him, Thy money go with thee to destruction, because thou hast thought that the gift of God can be obtained by money.
А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно де погинат, защото си помислил да придобиеш Божий дар с пари.
21 Thou hast neither part nor lot in this matter, for thy heart is not upright before God.
Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 Repent therefore of this thy wickedness, and supplicate the Lord, if indeed the thought of thy heart may be forgiven thee;
Затуй, покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти;
23 for I see thee to be in the gall of bitterness, and bond of unrighteousness.
понеже гледам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.
24 And Simon answering said, Supplicate ye for me to the Lord, so that nothing may come upon me of the things of which ye have spoken.
А Симон в отговор рече: молете се вие на Господа за мене, да ме не постигне нищо от онова що рекохте.
25 They therefore, having testified and spoken the word of the Lord, returned to Jerusalem, and announced the glad tidings to many villages of the Samaritans.
Те прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господнето учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много Самарийски села.
26 But [the] angel of [the] Lord spoke to Philip, saying, Rise up and go southward on the way which goes down from Jerusalem to Gaza: the same is desert.
А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
27 And he rose up and went. And lo, an Ethiopian, a eunuch, a man in power under Candace queen of the Ethiopians, who was over all her treasure, who had come to worship at Jerusalem,
И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на Етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото и съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
28 was returning and sitting in his chariot: and he was reading the prophet Esaias.
на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
29 And the Spirit said to Philip, Approach and join this chariot.
А Духът рече на Филипа: приближи се и придружи тая колесница.
30 And Philip, running up, heard him reading the prophet Esaias, and said, Dost thou then know what thou art reading of?
И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли какво четеш?
31 And he said, How should I then be able unless some one guide me? And he begged Philip to come up and sit with him.
А той рече: Как да разбера, ако ме не опъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
32 And the passage of the scripture which he read was this: He was led as a sheep to slaughter, and as a lamb is dumb in presence of him that shears him, thus he opens not his mouth.
А мястото от писанието, което четеше, беше това: "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата си;
33 In his humiliation his judgment has been taken away, and who shall declare his generation? for his life is taken from the earth.
В унижение отмени се съдбата му, А поколението му, Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
34 And the eunuch answering Philip said, I pray thee, concerning whom does the prophet say this? of himself or of some other?
И скопецът продума та рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
35 And Philip, opening his mouth and beginning from that scripture, announced the glad tidings of Jesus to him.
А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36 And as they went along the way, they came upon a certain water, and the eunuch says, Behold water; what hinders my being baptised?
И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
и Филип рече: Ако вярваш от все сърце можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий.
38 And he commanded the chariot to stop. And they went down both to the water, both Philip and the eunuch, and he baptised him.
Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39 But when they came up out of the water [the] Spirit of [the] Lord caught away Philip, and the eunuch saw him no longer, for he went on his way rejoicing.
А когато излязоха из водата, Господния Дух грабна Филипа; и скопецът вече го не видя, защото възрадван продължи пътя си.
40 And Philip was found at Azotus, and passing through he announced the glad tidings to all the cities till he came to Caesarea.
А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.
