Acts 4
1 And as they were speaking to the people, the priests and captain of the temple and the Sadducees came upon them,
И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,
2 being distressed on account of their teaching the people and preaching by Jesus the resurrection from among [the] dead;
възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.
3 and they laid hands on them, and put them in ward till the morrow; for it was already evening.
И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.
4 But many of those who had heard the word believed; and the number of the men had become [about] five thousand.
А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
5 And it came to pass on the morrow that their rulers and elders and scribes were gathered together at Jerusalem,
И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;
6 and Annas the high priest, and Caiaphas, and John, and Alexander, and as many as were of [the] high priestly family;
и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.
7 and having placed them in the midst they inquired, In what power or in what name have ye done this?
И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?
8 Then Peter, filled with [the] Holy Spirit, said to them, Rulers of the people and elders [of Israel],
Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,
9 if we this day are called upon to answer as to the good deed [done] to the infirm man, how he has been healed,
ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
10 be it known to you all, and to all the people of Israel, that in the name of Jesus Christ the Nazaraean, whom ye have crucified, whom God has raised from among [the] dead, by him this [man] stands here before you sound [in body].
да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
11 He is the stone which has been set at nought by you the builders, which is become the corner stone.
Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12 And salvation is in none other, for neither is there another name under heaven which is given among men by which we must be saved.
И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 But seeing the boldness of Peter and John, and perceiving that they were unlettered and uninstructed men, they wondered; and they recognised them that they were with Jesus.
А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14 And beholding the man who had been healed standing with them, they had nothing to reply;
А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15 but having commanded them to go out of the council they conferred with one another,
Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16 saying, What shall we do to these men? for that indeed an evident sign has come to pass through their means is manifest to all that inhabit Jerusalem, and we cannot deny it.
Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.
17 But that it be not further spread among the people, let us threaten them severely no longer to speak to any man in this name.
Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18 And having called them, they charged [them] not to speak at all nor teach in the name of Jesus.
прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.
19 But Peter and John answering said to them, If it be righteous before God to listen to you rather than to God, judge ye;
А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;
20 for as for us we cannot refrain from speaking of the things which we have seen and heard.
Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 But they, having further threatened them, let them go, finding no way how they might punish them, on account of the people, because all glorified God for what had taken place;
А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.
22 for the man on whom this sign of healing had taken place was above forty years old.
Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 And having been let go, they came to their own [company], and reported all that the chief priests and elders had said to them.
И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24 And they, having heard [it], lifted up [their] voice with one accord to God, and said, Lord, thou art the God who made the heaven and the earth and the sea, and all that is in them;
А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,
25 who hast said by the mouth of thy servant David, Why have [the] nations raged haughtily and [the] peoples meditated vain things?
ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?
26 The kings of the earth were there, and the rulers were gathered together against the Lord and against his Christ.
Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".
27 For in truth against thy holy servant Jesus, whom thou hadst anointed, both Herod and Pontius Pilate, with [the] nations, and peoples of Israel, have been gathered together in this city
Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,
28 to do whatever thy hand and thy counsel had determined before should come to pass.
за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.
29 And now, Lord, look upon their threatenings, and give to thy bondmen with all boldness to speak thy word,
И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.
30 in that thou stretchest out thy hand to heal, and that signs and wonders take place through the name of thy holy servant Jesus.
докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.
31 And when they had prayed, the place in which they were assembled shook, and they were all filled with the Holy Spirit, and spoke the word of God with boldness.
И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32 And the heart and soul of the multitude of those that had believed were one, and not one said that anything of what he possessed was his own, but all things were common to them;
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33 and with great power did the apostles give witness of the resurrection of the Lord Jesus, and great grace was upon them all.
И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34 For neither was there any one in want among them; for as many as were owners of lands or houses, selling them, brought the price of what was sold
Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35 and laid it at the feet of the apostles; and distribution was made to each according as any one might have need.
и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
36 And Joseph, who had been surnamed Barnabas by the apostles (which is, being interpreted, Son of consolation), a Levite, Cyprian by birth,
Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,
37 being possessed of land, having sold [it], brought the money and laid it at the feet of the apostles.
като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.
