Acts 20
1 But after the tumult had ceased, Paul having called the disciples to [him] and embraced [them], went away to go to Macedonia.
След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 And having passed through those parts, and having exhorted them with much discourse, he came to Greece.
И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
3 And having spent three months [there], a treacherous plot against him having been set on foot by the Jews, as he was going to sail to Syria, [the] resolution was adopted of returning through Macedonia.
И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
4 And there accompanied him as far as Asia, Sopater [son] of Pyrrhus, a Berean; and of Thessalonians, Aristarchus and Secundus, and Gaius and Timotheus of Derbe, and of Asia, Tychicus and Trophimus.
И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
5 These going before waited for us in Troas;
А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
6 but we sailed away from Philippi after the days of unleavened bread, and we came to them to Troas in five days, where we spent seven days.
и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
7 And the first day of the week, we being assembled to break bread, Paul discoursed to them, about to depart on the morrow. And he prolonged the discourse till midnight.
И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
8 And there were many lights in the upper room where we were assembled.
И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
9 And a certain youth, by name Eutychus, sitting at the window-opening, overpowered by deep sleep, while Paul discoursed very much at length, having been overpowered by the sleep, fell from the third story down to the bottom, and was taken up dead.
И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
10 But Paul descending fell upon him, and enfolding [him] [in his arms], said, Be not troubled, for his life is in him.
Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 And having gone up, and having broken the bread, and eaten, and having long spoken until daybreak, so he went away.
След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 And they brought [away] the boy alive, and were no little comforted.
А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
13 And we, having gone before on board ship, sailed off to Assos, going to take in Paul there; for so he had directed, he himself being about to go on foot.
А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
14 And when he met with us at Assos, having taken him on board, we came to Mitylene;
И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
15 and having sailed thence, on the morrow arrived opposite Chios, and the next day put in at Samos; and having stayed at Trogyllium, the next day we came to Miletus:
И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
16 for Paul thought it desirable to sail by Ephesus, so that he might not be made to spend time in Asia; for he hastened, if it was possible for him, to be the day of Pentecost at Jerusalem.
Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
17 But from Miletus having sent to Ephesus, he called over [to him] the elders of the assembly.
А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
18 And when they were come to him, he said to them, Ye know how I was with you all the time from the first day that I arrived in Asia,
И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
19 serving the Lord with all lowliness, and tears, and temptations, which happened to me through the plots of the Jews;
в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 how I held back nothing of what is profitable, so as not to announce [it] to you, and to teach you publicly and in every house,
как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
21 testifying to both Jews and Greeks repentance towards God, and faith towards our Lord Jesus Christ.
като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 And now, behold, bound in my spirit I go to Jerusalem, not knowing what things shall happen to me in it;
И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 only that the Holy Spirit testifies to me in every city, saying that bonds and tribulations await me.
освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
24 But I make no account of [my] life [as] dear to myself, so that I finish my course, and the ministry which I have received of the Lord Jesus, to testify the glad tidings of the grace of God.
Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 And now, behold, I know that ye all, among whom I have gone about preaching the kingdom [of God], shall see my face no more.
И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
26 Wherefore I witness to you this day, that I am clean from the blood of all,
Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 for I have not shrunk from announcing to you all the counsel of God.
защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
28 Take heed therefore to yourselves, and to all the flock, wherein the Holy Spirit has set you as overseers, to shepherd the assembly of God, which he has purchased with the blood of his own.
Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
29 [For] I know [this, ] that there will come in amongst you after my departure grievous wolves, not sparing the flock;
Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 and from among your own selves shall rise up men speaking perverted things to draw away the disciples after them.
и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
31 Wherefore watch, remembering that for three years, night and day, I ceased not admonishing each one [of you] with tears.
Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
32 And now I commit you to God, and to the word of his grace, which is able to build [you] up and give [to you] an inheritance among all the sanctified.
И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
33 I have coveted [the] silver or gold or clothing of no one.
Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
34 Yourselves know that these hands have ministered to my wants, and to those who were with me.
Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
35 I have shewed you all things, that thus labouring [we] ought to come in aid of the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, that he himself said, It is more blessed to give than to receive.
Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
36 And having said these things, he knelt down and prayed with them all.
Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37 And they all wept sore; and falling upon the neck of Paul they ardently kissed him,
И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
38 specially pained by the word which he had said, that they would no more see his face. And they went down with him to the ship.
наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
