2 Corinthians 3
1 Do we begin again to commend ourselves? or do we need, as some, commendatory letters to you, or [commendatory] from you?
Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 Ye are our letter, written in our hearts, known and read of all men,
Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 being manifested to be Christ's epistle ministered by us, written, not with ink, but [the] Spirit of [the] living God; not on stone tables, but on fleshy tables of [the] heart.
и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът
4 And such confidence have we through the Christ towards God:
Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 not that we are competent of ourselves to think anything as of ourselves, but our competency [is] of God;
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 who has also made us competent, [as] ministers of [the] new covenant; not of letter, but of spirit. For the letter kills, but the Spirit quickens.
Който ни направи способни като служители на един нов завет,
7 (But if the ministry of death, in letters, graven in stones, began with glory, so that the children of Israel could not fix their eyes on the face of Moses, on account of the glory of his face, [a glory] which is annulled;
Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 how shall not rather the ministry of the Spirit subsist in glory?
как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 For if the ministry of condemnation [be] glory, much rather the ministry of righteousness abounds in glory.
Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
10 For also that [which was] glorified is not glorified in this respect, on account of the surpassing glory.
(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 For if that annulled [was introduced] with glory, much rather that which abides [subsists] in glory.
Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 Having therefore such hope, we use much boldness:
И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 and not according as Moses put a veil on his own face, so that the children of Israel should not fix their eyes on the end of that annulled.
и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 But their thoughts have been darkened, for unto this day the same veil remains in reading the old covenant, unremoved, which in Christ is annulled.
Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
15 But unto this day, when Moses is read, the veil lies upon their heart.
А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,
16 But when it shall turn to [the] Lord, the veil is taken away.)
но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 Now the Lord is the Spirit, but where the Spirit of [the] Lord [is, there is] liberty.
А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.
18 But we all, looking on the glory of the Lord, with unveiled face, are transformed according to the same image from glory to glory, even as by [the] Lord [the] Spirit.
А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
