1 Kings 9
1 And it came to pass when Solomon had completed the building of the house of Jehovah, and the king's house, and all Solomon's desire which he was pleased to do,
Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и беше извършил всичко, което желаеше Соломон да направи.
2 that Jehovah appeared to Solomon the second time, as he had appeared to him at Gibeon.
яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.
3 And Jehovah said to him, I have heard thy prayer and thy supplication which thou hast made before me: I have hallowed this house, which thou hast built, to put my name there for ever; and mine eyes and my heart shall be there perpetually.
Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века: и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.
4 And [as for] thee, if thou wilt walk before me, as David thy father walked, in integrity of heart, and in uprightness, to do according to all that I have commanded thee, [and] wilt keep my statutes and mine ordinances;
А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,
5 then will I establish the throne of thy kingdom over Israel for ever, as I promised to David thy father, saying, There shall not fail thee a man upon the throne of Israel.
тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж седящ на Израилевия престол.
6 [But] if ye shall at all turn from following me, ye or your children, and will not keep my commandments, my statutes which I have set before you, but go and serve other gods, and worship them;
Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,
7 then will I cut off Israel out of the land which I have given them; and the house, which I have hallowed to my name, will I cast out of my sight; and Israel shall be a proverb and a by word among all peoples;
тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.
8 and this house, [which] is high, every one that passes by it shall be astonished at, and shall hiss, and they shall say, Why has Jehovah done thus to this land and to this house?
А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска: и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?
9 And they shall say, Because they forsook Jehovah their God, who brought forth their fathers out of the land of Egypt, and have attached themselves to other gods, and have worshipped them and served them; therefore has Jehovah brought upon them all this evil.
И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе Бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.
10 And it came to pass at the end of twenty years, when Solomon had built the two houses, the house of Jehovah and the king's house,
А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,
11 Hiram the king of Tyre having furnished Solomon with cedar-trees and cypress-trees, and with gold, according to all his desire, — that then king Solomon gave Hiram twenty cities in the land of Galilee.
и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.
12 And Hiram came out from Tyre to see the cities that Solomon had given him; and they did not please him.
А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.
13 And he said, What cities are these which thou hast given me, my brother? And he called them the land of Cabul to this day.
И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул както се нарича и до днес.
14 And Hiram had sent to the king one hundred and twenty talents of gold.
И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.
15 And this is the account of the levy which king Solomon raised, to build the house of Jehovah, and his own house, and Millo, and the wall of Jerusalem, and Hazor, and Megiddo, and Gezer.
И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.
16 — Pharaoh king of Egypt had gone up and taken Gezer, and burned it with fire, and slain the Canaanites that dwelt in the city, and given it as a dowry to his daughter, Solomon's wife.
(Египетския цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).
17 — And Solomon built Gezer, and lower Beth-horon,
А Соломон съгради, освен Гезер, и долния Ветерон,
18 and Baalath, and Tadmor in the wilderness, in the land,
Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,
19 and all the store-cities that Solomon had, and cities for chariots, and cities for the horsemen, and that which Solomon desired to build in Jerusalem, and on Lebanon, and in all the land of his dominion.
всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.
20 All the people that were left of the Amorites, the Hittites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites, who were not of the children of Israel,
А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,
21 their children that were left after them in the land, whom the children of Israel were not able utterly to destroy, upon them did Solomon impose a tribute of bondservice until this day.
от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.
22 But of the children of Israel did Solomon make no bondmen; but they were men of war, and his servants, and his chiefs, and his captains, and captains of his chariots, and his horsemen.
Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник: а те бяха военни мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.
23 These were the chief superintendents that were over Solomon's work, five hundred and fifty, that ruled over the people that wrought in the work.
Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.
24 But Pharaoh's daughter came up out of the city of David to her house which he had built for her: then he built Millo.
А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, който Соломон беше построил за нея, тогава когато той съгради Мило.
25 And three times in the year did Solomon offer up burnt-offerings and peace-offerings upon the altar that he had built to Jehovah, and he burned incense upon that which was before Jehovah. So he finished the house.
И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господ, и кажеше върху оня олтар, който бе пред Господа, след, като свърши дома.
26 And king Solomon made a fleet of ships in Ezion-Geber, which is beside Eloth, on the shore of the Red Sea, in the land of Edom.
Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при, Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.
27 And Hiram sent in the fleet his servants, shipmen that had knowledge of the sea, with the servants of Solomon;
А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, да бъдат със Соломоновите слуги.
28 and they went to Ophir, and fetched thence gold, four hundred and twenty talents, and brought it to king Solomon.
Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.
