1 Corinthians 4
1 Let a man so account of us as servants of Christ, and stewards of [the] mysteries of God.
Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
2 Here, further, it is sought in stewards, that a man be found faithful.
При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
3 But for me it is the very smallest matter that I be examined of you or of man's day. Nor do I even examine myself.
А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
4 For I am conscious of nothing in myself; but I am not justified by this: but he that examines me is the Lord.
Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
5 So that do not judge anything before [the] time, until the Lord shall come, who shall also both bring to light the hidden things of darkness, and shall make manifest the counsels of hearts; and then shall each have [his] praise from God.
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
6 Now these things, brethren, I have transferred, in their application, to myself and Apollos, for your sakes, that ye may learn in us the [lesson of] not [letting your thoughts go] above what is written, that ye may not be puffed up one for [such a] one against another.
И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
7 For who makes thee to differ? and what hast thou which thou hast not received? but if also thou hast received, why boastest thou as not receiving?
Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8 Already ye are filled; already ye have been enriched; ye have reigned without us; and I would that ye reigned, that we also might reign with you.
Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
9 For I think that God has set us the apostles for the last, as appointed to death. For we have become a spectacle to the world, both to angels and men.
защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
10 We [are] fools for Christ's sake, but ye prudent in Christ: we weak, but ye strong: ye glorious, but we in dishonour.
ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
11 To the present hour we both hunger and thirst, and are in nakedness, and buffeted, and wander without a home,
Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.
12 and labour, working with our own hands. Railed at, we bless; persecuted, we suffer [it];
трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
13 insulted, we entreat: we are become as [the] offscouring of the world, [the] refuse of all, until now.
като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
14 Not [as] chiding do I write these things to you, but as my beloved children I admonish [you].
Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
15 For if ye should have ten thousand instructors in Christ, yet not many fathers; for in Christ Jesus I have begotten you through the glad tidings.
Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
16 I entreat you therefore, be my imitators.
Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
17 For this reason I have sent to you Timotheus, who is my beloved and faithful child in [the] Lord, who shall put you in mind of my ways [as] they [are] in Christ, according as I teach everywhere in every assembly.
По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.
18 But some have been puffed up, as if I were not coming to you;
Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
19 but I will come quickly to you, if the Lord will; and I will know, not the word of those that are puffed up, but the power.
Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
20 For the kingdom of God [is] not in word, but in power.
Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
21 What will ye? that I come to you with a rod; or in love, and [in] a spirit of meekness?
Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
