1 Corinthians 14
1 Follow after love, and be emulous of spiritual [manifestations], but rather that ye may prophesy.
Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2 For he that speaks with a tongue does not speak to men but to God: for no one hears; but in spirit he speaks mysteries.
Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 But he that prophesies speaks to men [in] edification, and encouragement, and consolation.
А който пророкува, той говори но човеци за назидание, за уважение и за утеха.
4 He that speaks with a tongue edifies himself; but he that prophesies edifies [the] assembly.
Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Now I desire that ye should all speak with tongues, but rather that ye should prophesy. But greater is he that prophesies than he that speaks with tongues, unless he interpret, that the assembly may receive edification.
Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 And now, brethren, if I come to you speaking with tongues, what shall I profit you, unless I shall speak to you either in revelation, or in knowledge, or in prophecy, or in teaching?
Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?
7 Even lifeless things giving a sound, whether pipe or harp, if they give not distinction to the sounds, how shall it be known what is piped or harped?
Даже и бездушните неща, като свирка и гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 For also, if the trumpet give an uncertain sound, who shall prepare himself for war?
Защото тръбата ако издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
9 Thus also ye with the tongue, unless ye give a distinct speech, how shall it be known what is spoken? for ye will be speaking to the air.
Също така, ако вие не изговаряте с гласа си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
10 There are, it may be, so many kinds of voices in the world, and none of undistinguishable sound.
Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.
11 If therefore I do not know the power of the sound, I shall be to him that speaks a barbarian, and he that speaks a barbarian for me.
Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.
12 Thus ye also, since ye are desirous of spirits, seek that ye may abound for the edification of the assembly.
Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Wherefore let him that speaks with a tongue pray that he may interpret.
Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 For if I pray with a tongue, my spirit prays, but my understanding is unfruitful.
Защото, ако се моли на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.
15 What is it then? I will pray with the spirit, but I will pray also with the understanding; I will sing with the spirit, but I will sing also with the understanding.
Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16 Since otherwise, if thou blessest with [the] spirit, how shall he who fills the place of the simple [Christian] say Amen, at thy giving of thanks, since he does not know what thou sayest?
Иначе, ако славословиш с духа си как ще рече: Амин, на твоето блгодарение оня, който е в положението на простите, като знае що говориш?
17 For thou indeed givest thanks well, but the other is not edified.
Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18 I thank God I speak in a tongue more than all of you:
Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
19 but in [the] assembly I desire to speak five words with my understanding, that I may instruct others also, [rather] than ten thousand words in a tongue.
обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
20 Brethren, be not children in [your] minds, but in malice be babes; but in [your] minds be grown [men].
Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
21 It is written in the law, By people of other tongues, and by strange lips, will I speak to this people; and neither thus will they hear me, saith the Lord.
В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
22 So that tongues are for a sign, not to those who believe, but to unbelievers; but prophecy, not to unbelievers, but to those who believe.
Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
23 If therefore the whole assembly come together in one place, and all speak with tongues, and simple [persons] enter in, or unbelievers, will not they say ye are mad?
И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влизат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
24 But if all prophesy, and some unbeliever or simple [person] come in, he is convicted of all, he is judged of all;
Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и се осъжда от всички;
25 the secrets of his heart are manifested; and thus, falling upon [his] face, he will do homage to God, reporting that God is indeed amongst you.
тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповядва, че наистина Бог е между вас.
26 What is it then, brethren? whenever ye come together, each [of you] has a psalm, has a teaching, has a tongue, has a revelation, has an interpretation. Let all things be done to edification.
Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27 If any one speak with a tongue, [let it be] two, or at the most three, and separately, and let one interpret;
Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28 but if there be no interpreter, let him be silent in [the] assembly, and let him speak to himself and to God.
Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
29 And let two or three prophets speak, and let the others judge.
От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
30 But if there be a revelation to another sitting [there], let the first be silent.
Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
31 For ye can all prophesy one by one, that all may learn and all be encouraged.
Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32 And spirits of prophets are subject to prophets.
и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
33 For God is not [a God] of disorder but of peace, as in all the assemblies of the saints.
Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.
34 Let [your] women be silent in the assemblies, for it is not permitted to them to speak; but to be in subjection, as the law also says.
Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва законът.
35 But if they wish to learn anything, let them ask their own husbands at home; for it is a shame for a woman to speak in assembly.
Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно жена да говори в църква.
36 Did the word of God go out from you, or did it come to you only?
Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37 If any one thinks himself to be a prophet or spiritual, let him recognise the things that I write to you, that it is [the] Lord's commandment.
Ако някой мисли, че е пророк или духовеня, нека признае, че това, което ви пиша е заповед от Господа.
38 But if any be ignorant, let him be ignorant.
Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
39 So that, brethren, desire to prophesy, and do not forbid the speaking with tongues.
Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
40 But let all things be done comelily and with order.
Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
