Psalms 44
1 Unto the end. To the sons of Korah, toward understanding. We have heard, O God, with our own ears. Our fathers have announced to us the work that you wrought in their days and in the days of antiquity.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Your hand dispersed the Gentiles, and you transplanted them. You afflicted a people, and you expelled them.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 For they did not take possession of the land by their sword, and their own arm did not save them. But your right hand and your arm, and the light of your countenance did so, because you were pleased with them.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 You yourself are my king and my God, who commands the salvation of Jacob.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 With you, we will brandish a horn before our enemies; and in your name, we will spurn those rising up against us.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 For I will not hope in my bow, and my sword will not save me.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 For you have saved us from those who afflict us, and you have bewildered those who hate us.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 In God, we will give praise all day long; and in your name, we will confess forever.
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 But now, you have rejected and bewildered us, and you will not go forth with our armies, O God.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 You have turned our back to our enemies, and those who hated us have plundered for themselves.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 You have given us over like sheep for food. You have scattered us among the Gentiles.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 You have sold your people without a price, and no great number was exchanged for them.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 You have set us as a disgrace to our neighbors, a scoff and a derision to those who are around us.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 You have set us as a parable among the Gentiles, a shaking of the head among the peoples.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 All day long my shame is before me, and the confusion of my face has covered me,
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 before the voice of the reproacher and the commentator, before the face of the adversary and the pursuer.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 All these things have come upon us, yet we have not forgotten you, and we have not acted unjustly in your covenant.
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 And our heart has not turned back. And you have not diverted our steps from your way.
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 For you humbled us in a place of affliction, and the shadow of death has covered us.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 If we have forgotten the name of our God, and if we have extended our hands to a foreign god,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 will not God find this out? For he knows the secrets of the heart.
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 For, because of you, we are being killed all day long. We are considered as sheep for the slaughter.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Rise up. Why do you fall asleep, O Lord? Rise up, and do not reject us in the end.
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Why do you turn your face away, and why do you forget our needfulness and our tribulation?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 For our soul has been humbled into the dust. Our belly has been bound to the earth.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Rise up, O Lord. Help us and redeem us, because of your name.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
