Job 6
1 But Job, responding, said:
А Иов в отговор рече:
2 I wish that my sins, for which I deserve wrath, and the calamity that I endure, were weighed out on a balance.
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Compared to the sand of the sea, they would appear heavier, and so my words are full of sorrow.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Lord are in me, my spirit drinks of their indignation, and the terrors of the Lord are soldiers against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Will the wild ass bray when he has grass? Or will the ox bellow when he stands before a full manger?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Or can one eat bland food, which is not seasoned with salt? Or can anyone taste that which, if tasted, causes death?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 The things that my soul was unwilling to touch before, now, because of anguish, are my foods.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Who will grant that my petition may arrive and that God may bestow on me what I expect,
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 and that he who, at first, had crushed me, will let loose his hand and cut me down?
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 And may this be my consolation, that in afflicting me with sorrow, although he might not be lenient with me, I still do not contradict the words of the Holy One.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 For what is my strength, that I may continue? Or what is my goal, so that I may act patiently?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 My strength is not the strength of stones, nor is my flesh made of bronze.
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Behold, there is no help for me in myself, and my loved ones also have withdrawn from me.
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 He who takes away mercy from his friend, abandons the fear of the Lord.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My brethren have disregarded me, like a torrent that passes swiftly through the steep valleys.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Those who fear frost, snow will rush over them.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 At that time, when they are scattered, they will perish, and when it becomes hot, they will be freed from their place.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 The paths of their steps are entangled; they will walk in vain and will perish.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Consider the paths of Thema, the ways of Saba, and wait a little while.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They have been thrown into confusion, just as I had hoped; they have even come to me and are overwhelmed with shame.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Now you have arrived, and merely by seeing my affliction, you are afraid.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Did I say: “Bring to me and give to me from your necessities?”
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 or, “Free me from the hand of the enemy and rescue me from the hand of the strong?”
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Teach me, and I will be silent, and if by chance I have been ignorant of anything, instruct me.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Why have you diminished the words of truth, when there is none of you who is able to offer proof against me?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 You prepare speeches as so much noise, and you offer words into the wind.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 You encroach upon the orphan, and you strive to undermine your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Such is true, so finish what you have begun. Listen closely, and see if I lie.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Respond, I beg you, without contention, and, speaking what is just, pass judgment.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 And you will not find iniquity on my tongue, nor will foolishness resound in my throat.
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
