Esther 1
1 In the days of Artaxerxes, who reigned from India to Ethiopia over one hundred twenty-seven provinces,
А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),
2 when he sat on the throne of his kingdom, the city of Susa was the root of his kingdom.
в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,
3 And so, in the third year of his reign, he made a great feast for all the leaders and his servants, for the most powerful among the Persians and the distinguished among the Medes, and for the rulers of the provinces before him,
в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областта),
4 so that he might show the glorious riches of his kingdom, as well as its greatness, and so boast of his power, for a long time, namely, one hundred and eighty days.
Когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното ти царство и блясъка на превъзходното си величие.
5 And when the days of the feast were nearly completed, he invited all the people, who had been found in Susa, from the greatest even to the least, and he commanded a feast to be prepared, for seven days, in the court of the garden and the arboretum, which had been planted by the care and by the hand of the king.
И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намираха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,
6 And, in every direction, tents the color of the sky and of flax as well as hyacinth were hung up, suspended by cords of linen and even purple, which had been placed through rings of ivory and were held up with marble columns. The couches also, of gold and silver, had been arranged over a pavement of emerald-green, bearing scattered jewels, which was decorated with a wonderful variety of images.
Който бе украсил със завеси от бял, зелен и син плат, прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.
7 Moreover, those who had been invited drank from golden cups, and dishes of foods were brought in one after another. Likewise, choice wine was presented in abundance, as was worthy of royal magnificence.
И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.
8 Nor was anyone compelled to drink who was unwilling, but, just as the king had appointed, one of his nobles was set over each table, so that each one might select what he wanted.
А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.
9 Likewise, Vashti the queen made a feast for the women, in the palace where king Artaxerxes was accustomed to stay the night.
А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на царя Асуира.
10 And so, on the seventh day, when the king was more cheerful, and, after excessive drinking, had become warmed with wine, he ordered Mehuman, and Biztha, and Harbona, and Bigtha, and Abagtha, and Zethar, and Charkas, seven eunuchs who served in his presence,
А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,
11 to bring in queen Vashti before the king, with the crown set upon her head, to show her beauty to the whole people and to the leaders, for she was very beautiful.
да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.
12 She refused, and she showed contempt towards the king’s command, which he had delivered to her by the eunuchs. Whereupon the king, being angry and inflamed with a very great fury,
Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.
13 questioned the wise men, who, according to royal custom were always near him and all he did was by their counsel, who knew the laws as well as the judgments of their ancestors,
Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така да се носи спрямо всички, които знаеха закон и съд;
14 (but first and foremost were Carshena, and Shethar, and Admatha, and Tarshish, and Meres, and Marsena, and Memucan, seven rulers of the Persians as well as the Medes, who saw the face of the king and who were accustomed to sitting down first after him, )
А втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седем персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя и заемаха първо място в царството):
15 as to what sentence should fall upon Vashti the queen, who had refused to do the commandment of king Artaxerxes, which he had delivered to her by the eunuchs.
Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на царя Асуира чрез скопците?
16 And Memucan answered, in the hearing of the king as well as the rulers, “Queen Vashti has wounded not only the king, but also all the people and the leaders, who are in all the provinces of king Artaxerxes.
И Мемукан, отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.
17 For word about the queen will go out to all the women, so that they will show contempt for their husbands, and they will say, ‘King Artaxerxes ordered that queen Vashti should enter before him, and she would not.’
Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.
18 And so, by this example all the wives of the leaders of the Persians and the Medes will belittle the authority of their husbands; therefore, the indignation of the king is just.
И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.
19 If it pleases you, let an edict be sent out from your presence, and let it be written according to the law of the Persians and the Medes, which it is forbidden to disregard, that Vashti shall no longer enter before the king, but let another, who is better than her, receive her queenship.
Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.
20 And let this be published in all the provinces of your empire, (which is very wide, ) and let all wives, the greater as much as the lesser, give honor to their husbands.”
И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.
21 His counsel pleased the king and the rulers, and the king acted according to the counsel of Memucan,
И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.
22 and he sent letters to all the provinces of his kingdom, so that every nation was able to hear and to read, in various languages and letters, that husbands are to be the greater rulers in their own houses, and that this should be published to every people.
Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и в него да говори по езика на людете си.
