2 Chronicles 18
1 Therefore, Jehoshaphat was wealthy and very famous, and he was joined by affinity to Ahab.
А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.
2 And after some years, he descended to him in Samaria. And upon his arrival, Ahab slaughtered very many sheep and oxen, for him and for the people who had arrived with him. And he persuaded him that he should ascend against Ramoth Gilead.
И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още ме положи да отиде с него в Рамот-галаад.
3 And Ahab, the king of Israel, said to Jehoshaphat, the king of Judah, “Come with me to Ramoth Gilead.” And he answered him: “As I am, so also are you. As your people are, so also are my people. And we will be with you in war.”
Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и мойте люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.
4 And Jehoshaphat said to the king of Israel, “Consult, I beg you, the word of the Lord for the present circumstances.”
Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.
5 And so the king of Israel gathered together four hundred men of the prophets, and he said to them: “Should we go to war against Ramoth Gilead, or should we be quieted?” But they said, “Ascend, and God will deliver into the hand of the king.”
Тогава Израилевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.
6 And Jehoshaphat said, “Is there not a prophet of the Lord here, so that we may inquire of him as well?”
Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
7 And the king of Israel said to Jehoshaphat: “There is one man, from whom we would be able to ask the will of the Lord. But I hate him, for he never prophesies good to me, but at all times evil. And it is Micaiah, the son of Imlah.” And Jehoshaphat said, “You should not speak in this manner, O king.”
И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.
8 Therefore, the king of Israel called one of the eunuchs, and said to him: “Quickly, summon Micaiah, the son of Imlah.”
Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.
9 Now the king of Israel, and Jehoshaphat, the king of Judah, were both sitting upon their thrones, clothed in royal vestments. And they were sitting in an open area, beside the gate of Samaria. And all the prophets were prophesying before them.
А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.
10 Truly, Zedekiah, the son of Chenaanah, made for himself horns of iron, and he said: “Thus says the Lord: With these, you shall threaten Syria, until you crush it.”
А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.
11 And all the prophets prophesied similarly, and they said: “Ascend against Ramoth Gilead, and you shall prosper, and the Lord will deliver them into the hand of the king.”
Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамат-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
12 Then the messenger who had gone to summon Micaiah said to him: “Lo, the words of all the prophets, with one mouth, announce good to the king. Therefore, I ask you that you not dissent from them in your word, and that you speak prosperity.”
А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из една уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.
13 And Micaiah responded to him, “As the Lord lives, whatever my God will say to me, the same shall I speak.”
А Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.
14 Therefore, he went to the king. And the king said to him, “Micaiah, should we go to war against Ramoth Gilead, or should we be quieted?” And he responded to him: “Ascend. For everything will come to prosperity, and the enemies will be delivered into your hands.”
И той, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.
15 And the king said, “Again and again, I bind you by an oath, so that you will not speak to me except what is true in the name of the Lord!”
А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господното име!
16 Then he said: “I saw all of Israel scattered amid the mountains, like sheep without a shepherd. And the Lord said: ‘These have no masters. Let each one return in peace to his own house.’”
А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
17 And the king of Israel said to Jehoshaphat: “Did I not tell you that this one would not prophesy to me anything good, but only what is evil?”
Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?
18 Then he said: “Therefore, listen to the word of the Lord. I saw the Lord sitting upon his throne, and the entire army of heaven was standing beside him, on the right and on the left.
А Михей рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.
19 And the Lord said: ‘Who will deceive Ahab, the king of Israel, so that he may ascend and fall at Ramoth Gilead?’ And when one spoke in one way, and another in another way,
И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.
20 there came forward a spirit, and he stood before the Lord and said, ‘I will deceive him.’ And the Lord said to him, ‘In what way will you deceive him?’
Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?
21 And he responded, ‘I will go forth, and I will be a lying spirit in the mouth of all his prophets.’ And the Lord said: ‘You will deceive and prevail. Go forth and do so.’
А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.
22 Therefore now, behold: the Lord gave a lying spirit to the mouth of all your prophets, and the Lord has spoken evil about you.”
Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.
23 Then Zedekiah, the son of Chenaanah, approached, and he struck Micaiah on the jaw, and he said: “In what way did the Spirit of the Lord depart from me, so that he would speak to you?”
Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?
24 And Micaiah said: “You yourself shall see it, in that day, when you will enter a room within a room, so that you may be hidden.”
А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
25 Then the king of Israel instructed, saying: “Take Micaiah, and lead him to Amon, the leader of the city, and to Joash, the son of Amalech.
Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,
26 And you shall say: ‘Thus says the king: Send this man to prison, and give to him a little bread and a little water, until I return in peace.’”
и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде се завърне с мир.
27 And Micaiah said, “If you will have returned in peace, the Lord has not spoken by me.” And he said, “May all the people listen.”
И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.
28 And so, the king of Israel and Jehoshaphat, the king of Judah, ascended against Ramoth Gilead.
И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.
29 And the king of Israel said to Jehoshaphat: “I will change my clothing, and in this way I will go into battle. But you should be clothed in your own garments.” And the king of Israel, having changed his clothing, went to war.
И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.
30 Now the king of Syria had instructed the commanders of his horsemen, saying, “You shall not fight against the least or the greatest, but only against the king of Israel.”
А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.
31 And so, when the leaders of the horsemen had seen Jehoshaphat, they said, “This one is the king of Israel.” And while fighting, they surrounded him. But he cried out to the Lord, and he assisted him, and he turned them away from him.
А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него.
32 For when the commanders of the horsemen had seen that he was not the king of Israel, they left him.
Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
33 Then it happened that one of the people shot an arrow indiscriminately, and it struck the king of Israel between the neck and the shoulder. And so he said to his chariot driver: “Turn your hand, and lead me away from the battle line. For I have been wounded.”
А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме извади из войската, защото съм тежко ранен.
34 And the fight ended on that day. But the king of Israel was standing in his chariot facing the Syrians, even until evening. And he died when the sun set.
И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.
