Psalms 77
1 For the end, for Idithun, a Psalm of Asaph. I cried to the Lord with my voice, yes, my voice [was addressed] to God; and he gave heed to me.
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 In the day of mine affliction I earnestly sought the Lord; [even] with my hands by night before him, and I was not deceived; my soul refused to be comforted.
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 I remembered God, and rejoiced; I poured out my complaint, and my soul fainted. (Pause)
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 All mine enemies set a watch [against me]: I was troubled, and spoke not.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 I considered the days of old, and remembered ancient years.
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 And I meditated; I communed with my heart by night, and diligently searched my spirit, [saying],
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 Will the Lord cast off for ever? and will he be well pleased no more?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Will he cut off his mercy for ever, even for ever and ever?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Will God forget to pity? or will he shut up his compassions in his wrath? (Pause)
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 And I said, Now I have begun; this is the change of the right hand of the Most High.
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 I remembered the works of the Lord; for I will remember your wonders from the beginning.
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 And I will meditate on all your works, and will consider your doings.
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 O God, your way is in the sanctuary; who is a great God as our God?
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 You are the God that do wonders; you have made known your power amongst the nations.
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 You have with your arm redeemed your people, the sons of Jacob and Joseph. (Pause)
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 The waters saw you, O God, the waters saw you, and feared; and the depths were troubled.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 [There was] an abundant sound of waters: the clouds uttered a voice; for your arrows went abroad.
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 The voice of your thunder was abroad, and around your lightnings appeared to the world; the earth trembled a quaked.
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 Your way is in the sea, and your paths in many waters, and your footsteps can’t be known.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 You did guide your people as sheep by the hand of Moses and Aaron.
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
