Psalms 69
1 For the end, [a Psalm] of David, for alternate [strains]. Save me, O God; for the waters have come in to my soul.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 I am stuck fast in deep mire, and there is no standing: I am come in to the depths of the sea, and a storm has overwhelmed me.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 I am weary [of] crying, my throat has become hoarse; mine eyes have failed by my waiting on my God.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 They that hate me without a cause are more than the hairs of my head: my enemies that persecute me unrighteously are strengthened: then I restored that which I took not away.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 O God, you know my foolishness; and my transgressions are not hidden from you.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Let not them that wait on you, O Lord of hosts, be ashamed on my account: let not them that seek you, be ashamed on my account, O God of Israel.
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 For I have suffered reproach for your sake; shame has covered my face.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 I became strange to my brethren, and a stranger to my mother's children.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 For the zeal of your house has eaten me up; and the reproaches of them that reproached you are fallen upon me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 And I bowed down my soul with fasting, and that was made my reproach.
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 And I put on sackcloth for my covering; and I became a proverb to them.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 They that sit in the gate talked against me, and they that drank wine sang against me.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 But I [will cry] to you, O Lord, in my prayer; O God, it is a propitious time: in the multitude of your mercy hear me, in the truth of your salvation.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Save me from the mire, that I stick not [in it]: let me be delivered from them that hate me, and from the deep waters.
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Let not the waterflood drown me, nor let the deep swallow me up; neither let the well shut its mouth upon me.
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Hear me, O Lord; for your mercy is good: according to the multitude of your compassions look upon me.
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 And turn not away your face from your servant; for I am afflicted: hear me speedily.
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Draw near to my soul and redeem it: deliver me because of mine enemies.
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 For you know my reproach, and my shame, and my confusion; all that afflict me are before you.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 My soul has waited for reproach and misery; and I waited for one to grieve with me, but there was none; and for one to comfort me, but I found none.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 They gave [me] also gall for my food, and made me drink vinegar for my thirst.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Let their table before them be for a snare, and for a recompense, and for a stumbling block.
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Let their eyes be darkened that they should not see; and bow down their back continually.
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Pour out your wrath upon them, and let the fury of your anger take hold on them.
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Let their habitation be made desolate; and let there be no inhabitant in their tents:
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Because they persecuted him whom you have struck; and they have added to the grief of my wounds.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Add iniquity to their iniquity; and let them not come into your righteousness.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Let them be blotted out of the book of the living, and let them not be written with the righteous.
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 I am poor and sorrowful; but the salvation of your countenance has helped me.
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 I will praise the name of my God with a song, I will magnify him with praise;
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 and [this] shall please God more than a young calf having horns and hoofs.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 Let the poor see and rejoice; seek the Lord diligently, and you shall live.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 For the Lord hears the poor, and does not set at nothing his fettered ones.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Let the heavens and the earth raise him, the sea, and all things moving in them.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 For God will save Sion, and the cities of Judea shall be built; and [men] shall dwell there, and inherit it.
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 And the seed of his servants shall possess it, and they that love his name shall dwell therein.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
