Psalms 35
1 [A Psalm] of David. Judge you, O Lord, them that injure me, fight against them that fight against me.
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Take hold of shield and buckler, and arise for my help.
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Bring forth a sword, and stop [the way] against them that persecute me: say to my soul, I am your salvation.
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Let them that seek my soul be ashamed and confounded: let them that devise evils against me be turned back and put to shame.
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Let them be as dust before the wind, and an angel of the Lord afflicting them.
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Let their way be dark and slippery, and an angel of the Lord persecuting them.
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 For without cause they have hid for me their destructive snare: without a cause they have reproached my soul.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Let a snare which they know not come upon them; and the gin which they hid take them; and let them fall into the very same snare.
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 But my soul shall exult in the Lord: it shall delight in his salvation.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 All my bones shall say, O Lord, who is like to you? delivering the poor out of the hand of them that are stronger than he, yes, the poor and needy one from them that spoil him.
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Unjust witnesses arose, and asked me of things I new not.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 They rewarded me evil for good, and bereavement to my soul.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 But I, when they troubled me, put on sackcloth, and humbled my soul with fasting: and my prayer shall return to my [own] bosom.
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 I behaved agreeably towards them as [if it had been] our neighbour [or] brother: I humbled myself as one mourning and sad of countenance.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 Yet they rejoiced against me, and plagues were plentifully brought against me, and I knew [it] not: they were scattered, but repented not.
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 They tempted me, they sneered at me most contemptuously, they gnashed their teeth upon me.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 O Lord, when will you look upon me? Deliver my soul from their mischief, mine only-begotten one from the lions.
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 I will give thanks to you even in a great congregation: in an abundant people I will praise you.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Let not them that are mine enemies without a cause rejoice against me; who hate me for nothing, and wink with their eyes.
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 For to me they spoke peaceably, but imagined deceits in [their] anger.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 And they opened wide their mouth upon me; they said Aha, aha, our eyes have seen [it].
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 You have seen [it], O Lord: keep not silence: O Lord, withdraw not [yourself] from me.
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Awake, O Lord, and attend to my judgement, [even] to my cause, my God and my Lord.
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Judge me, O Lord, according to your righteousness, O Lord my God; and let them not rejoice against me.
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Let them not say in their hearts, Aha, aha, [it is pleasing] to our soul: neither let them say, We have devoured him.
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Let them be confounded and ashamed together that rejoice at my afflictions: let them be clothed with shame and confusion that speak great swelling words against me.
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Let them that rejoice in my righteousness exult and be glad: and let them say continually, The Lord be magnified, who desire the peace of his servant.
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 And my tongue shall meditate on your righteousness, [and] on your praise all the day.
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
