Psalms 18
1 For the end, [a Psalm] of David, the servant of the Lord; [the words] which he spoke to the Lord, [even] the words of this Song, in the day in which the Lord delivered him out the hand of all his enemies, and out the hand of Saul: and he said: I will love you, O Lord, my strength.
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 The Lord is my firm support, and my refuge, and my deliverer; my God is my helper, I will hope in him; [he is] my defender, and the horn of my salvation, and my helper.
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 I will call upon the Lord with praises, and I shall be saved from mine enemies.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 The pangs of death compassed me, and the torrents of ungodliness troubled me exceedingly.
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 And when I was afflicted I called upon the Lord, and cried to my God: he heard my voice out of this holy temple, and my cry shall enter before him, [even] into his ears.
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Then the earth shook and quaked, and the foundations of the mountains were disturbed, and were shaken, because God was angry with them.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 There went up a smoke in his wrath, and fire burst into a flame at his presence: coals were kindled at it.
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 And he bowed the heaven, and came down: and thick darkness was under his feet.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 And he mounted on cherubs and flew: he flew on the wings of winds.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 And he made darkness his secret place: round about him was his tabernacle, [even] dark water in the clouds of the air.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 At the brightness before him the clouds passed, hail and coals of fire.
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 The Lord also thundered from heaven, and the Highest uttered his voice.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 And he sent forth [his] weapons, and scattered them; and multiplied lightnings, and routed them.
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 And the springs of waters appeared, and the foundations of the world were exposed, at your rebuke, O Lord, at the blasting of the breath of your wrath.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 He sent from on high and took me, he drew me to himself out of many waters.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 He will deliver me from my mighty enemies, and from them that hate me; for they are stronger than I.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 They prevented me in the day of mine affliction: but the Lord was my stay against [them].
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 And he brought me out into a wide place: he will deliver me, because he has pleasure in me.
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 And the Lord will recompense me according to my righteousness; even according to the purity of my hands will he recompense me.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 For I have kept the way of the Lord and have not wickedly departed from my God.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 For all his judgements were before me, and his ordinances departed not from me.
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 And I shall be blameless with hem, and shall keep myself from mine iniquity.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 And the Lord shall recompense me according to my righteousness, and according to the purity of my hands before his eyes.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 With the holy you will be holy; and with the innocent man you will be innocent.
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 And with the excellent [man] you will be excellent; and with the perverse you will show frowardness.
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 For you will save the lowly people, and will humble the eyes of the proud.
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 For you, O Lord, will light my lamp: my God, you will lighten my darkness.
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 For by you shall I be delivered from a troop; and by my God I will pass over a wall.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 [As for] my God, his way is perfect: the oracles of the Lord are tried in the fire; he is a protector of all them that hope in him.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 For who is God but the Lord? and who is a God except our God?
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 [It is] God that girds me with strength, and has made my way blameless:
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 who strengthens my feet as hart's feet, and sets me upon high places.
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 He instructs my hands for war: and you have made my arms [as] a brazen bow.
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 And you have made me secure in my salvation: and your right hand has helped me, and your correction has upheld me to the end; yes, your correction itself shall instruct me.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 You has made room for my goings under me, and by footsteps did not fail.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 I will pursue mine enemies, and overtake them; and I will not turn back until they are consumed.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 I will dash them to pieces and they shall not be able to stand: they shall fall under my feet.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 For you have girded me with strength for war: you have beaten down under me all that rose up against me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 And you has made mine enemies turn their backs before me; and you have destroyed them that hated me.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 They cried, but there was no deliverer: [even] to the Lord, but he listened not to them.
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 I will grind them as the mud of the streets: and I will beat them small as dust before the wind.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Deliver me from the gain sayings of the people: you shall make me head of the Gentiles: a people whom I knew not served me,
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 at the hearing of the ear they obeyed me: the strange children lied to me.
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 The strange children waxed old, and fell away from their paths through lameness.
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 The Lord lives; and blessed [be] my God; and let the God of my salvation be exalted.
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 [It is] God that avenges me, and has subdued the nations under me;
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 my deliverer from angry enemies: you shall set me on high above them that rise up against me: you shall deliver me from the unrighteous man.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Therefore will I confess to you, O Lord, amongst the Gentiles, and sing to your name.
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 [God] magnifies the deliverances of his king; and deals mercifully with David his anointed, and his seed, for ever.
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
