Psalms 109
1 For the end, a Psalm of David. For the end, a Psalm of David. O God, pass not over my praise in silence;
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 for the mouth of the sinner and the mouth of the crafty [man] have been opened against me: they have spoken against me with a crafty tongue.
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 And they have compassed me with words of hatred; and fought against me without a cause.
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 Instead of loving me, they falsely accused me: but I continued to pray.
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 And they rewarded me evil for good, and hatred for my love.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Set you a sinner against him; and let the devil stand at his right hand.
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 When he is judged, let him go forth condemned: and let his prayer become sin.
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Let his days be few: and let another take his office of overseer.
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Let his children be orphans, and his wife a widow.
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Let his children wander without a dwelling-place, and beg: let them be cast out of their habitations.
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Let [his] creditor exact all that belongs to him: and let strangers spoil his labours.
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Let him have no helper; neither let there be any one to have compassion on his fatherless children.
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Let his children be [given up] to utter destruction: in one generation let his name be blotted out.
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Let the iniquity of his fathers be remembered before the Lord; and let not the sin of his mother be blotted out.
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Let them be before the Lord continually; and let their memorial be blotted out from the earth.
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Because he remembered not to show mercy, but persecuted the needy and poor man, and [that] to kill him that was pricked in the heart.
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 He loved cursing also, and it shall come upon him; and he took not pleasure in blessing, so it shall be removed far from him.
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Yes, he put on cursing as a garment, and it is come as water into his bowels, and as oil into his bones.
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Let it be to him as a garment which he puts on, and as a girdle with which he girds himself continually.
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 This is the dealing of the Lord with those who falsely accuse me, and of them that speak evil against my soul.
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 But you, O Lord, Lord, deal [mercifully] with me, for your name's sake: for your mercy is good.
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Deliver me, for I am poor and needy; and my heart is troubled within me.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 I am removed as a shadow in its going down: I am tossed up and down like locusts.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 My knees are weakened through fasting, and my flesh is changed by reason of [the lack of] oil.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 I became also a reproach to them: [when] they saw me they shook their heads.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Help me, O Lord my God; and save me according to your mercy.
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 And let them know that this is your hand; and [that] you, Lord, have wrought it.
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Let them curse, but you shall bless: let them that rise up against me be ashamed, but let your servant rejoice.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Let those that falsely accuse me be clothed with shame, and let them cover themselves with their shame as with a mantle.
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 I will give thanks to the Lord abundantly with my mouth; and in the midst of many I will praise him.
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 For he stood on the right hand of the poor, to save [me] from them that persecute my soul.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
