Psalms 102
1 A Prayer for the Poor; when he is deeply afflicted, and pours out his supplication before the Lord. Hear my prayer, O Lord, and let my cry come to you.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Turn not away your face from me: in the day [when] I am afflicted, incline your ear to me: in the day [when] I shall call upon you, speedily hear me.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 For my days have vanished like smoke, and my bones have been parched like a stick.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 I am blighted like grass, and my heart is dried up; for I have forgotten to eat my bread.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 By reason of the voice of my groaning, my bone has cleaved to my flesh.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 I have become like a pelican of the wilderness;
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 I have become like an owl in a ruined house. I have watched, and am become as a sparrow dwelling alone on a roof.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 All the day long mine enemies have reproached me; and they that praised me have sworn against me.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 For I have eaten ashes as it were bread, and mingled my drink with weeping;
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 because of your anger and your wrath: for you have lifted me up, and dashed me down.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 My days have declined like a shadow; and I am withered like grass.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 But you, Lord, endure for ever, and your memorial to generation and generation.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 You shall arise, and have mercy upon Sion: for [it is] time to have mercy upon her, for the set time is come.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 For your servants have taken pleasure in her stones, and they shall pity her dust.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 So the nations shall fear your name, O Lord, and all kings your glory.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 For the Lord shall build up Sion, and shall appear in his glory.
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 He has had regard to the prayer of the lowly, and has not despised their petition.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Let this be written for another generation; and the people that shall be created shall praise the Lord.
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 For he has looked out from the height of his sanctuary; the Lord looked upon the earth from heaven;
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 to hear the groaning of the fettered ones, to loosen the sons of the slain;
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 to proclaim the name of the Lord in Sion, and his praise in Jerusalem;
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 when the people are gathered together, and the kings, to serve the Lord.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 He answered him in the way of his strength: tell me the fewness of my days.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Take me not away in the midst of my days: your years [are] through all generations.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 In the beginning you, O Lord, did lay the foundation of the earth; and the heavens are the works of your hands.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 They shall perish, but you remain: and [they all] shall wax old as a garment; and as a vesture shall you fold them, and they shall be changed.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 But you are the same, and your years shall not fail.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 The children of your servants shall dwell [securely], and their seed shall prosper for ever.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
