Proverbs 8
1 You shall proclaim wisdom, that understanding may be obedient to you.
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 For she is on lofty eminences, and stands in the midst of the ways.
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 For she sits by the gates of princes, and sings in the entrances, [saying],
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 You, O men, I exhort; and utter my voice to the sons of men.
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 O you simple, understand subtlety, and you that are untaught, imbibe knowledge.
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Listen to me; for I will speak solemn [truths]; and will produce right [sayings] from my lips.
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 For my throat shall meditate truth; and false lips are an abomination before me.
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 All the words of my mouth are in righteousness; there is nothing in them wrong or perverse.
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 They are all evident to those that understand, and right to those that find knowledge.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Receive instruction, and not silver; and knowledge rather than tried gold.
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 For wisdom is better than precious stones; and no valuable substance is of equal worth with it.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 I wisdom have lived [with] counsel and knowledge, and I have called upon understanding.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 The fear of the Lord hates unrighteousness, and insolence, and pride, and the ways of wicked men; and I hate the perverse ways of bad men.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Counsel and safety are mine; prudence is mine, and strength is mine.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 By me kings reign, and princes decree justice.
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 By me nobles become great, and monarchs by me rule over the earth.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 I love those that love me; and they that seek me shall find [me].
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Wealth and glory belong to me; yes, abundant possessions and righteousness.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 [It is] better to have my fruit than [to have] gold and precious stones; and my produce is better than choice silver.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 I walk in ways of righteousness, and [am] conversant with the paths of judgement;
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 that I may divide substance to them that love me, and may fill their treasures with good things. If I declare to you the things that daily happen, I will remember [also] to recount the things of old.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 The Lord made me the beginning of his ways for his works.
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 He established me before time [was] in the beginning, before he made the earth:
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 even before he made the depths; before the fountains of water came forth:
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 before the mountains were settled, and before all hills, he begets me.
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 The Lord made countries and uninhabited [tracks], and the highest inhabited parts of the world.
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 When he prepared the heaven, I was present with him; and when he prepared his throne upon the winds:
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 and when he strengthened the clouds above; and when he secured the fountains of the earth:
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 decree. and when he strengthened the foundations of the earth:
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 I was by him, suiting [myself to him], I was that wherein he took delight; and daily I rejoiced in his presence continually.
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 For he rejoiced when he had completed the world, and rejoiced amongst the children of men.
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Now then, [my] son, hear me: blessed is the man who shall listen to me, and the mortal who shall keep my ways;
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 [Hear wisdom and be wise, and be not strangers to it. ]
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 watching daily at my doors, waiting at the posts of my entrances.
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 For my outgoings are the outgoings of life, and [in them] is prepared favour from the Lord.
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 But they that sin against me act wickedly against their own souls: and they that hate me love death.
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
