Proverbs 5
1 [My] son, attend to my wisdom, and apply your ear to my words;
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 that you may keep good understanding, and the discretion of my lips gives you a charge. Give no heed to a worthless woman;
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 for honey drops from the lips of a harlot, who for a season pleases your palate:
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 but afterwards you will find her more bitter than gall, and sharper than a two-edged sword.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5 For the feet of folly lead those who deal with her down to the grave with death; and her steps are not established. (Sheol h7585)
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 For she goes not upon the paths of life; but her ways are slippery, and not easily known.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Now then, [my] son, hear me, and make not my words of none effect.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Remove your way far from her; draw not near to the doors of her house:
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 lest you give away your life to others, and your substance to the merciless:
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 lest strangers be filled with your strength, and your labours come into the houses of strangers;
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 And you repent at last, when the flesh of your body is consumed,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 and you shall say, How have I hated instruction, and my heart avoided reproofs!
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 I heard not the voice of him that instructed me, and taught me, neither did I apply mine ear.
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 I was almost in all evil in the midst of the congregation and assembly.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Drink waters out of your own vessels, and out of your own springing wells.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Let not waters out of your fountain be spilt by you, but let your waters go into your streets.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Let them be only your own, and let no stranger partake with you.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Let your fountain of water be [truly] your own; and rejoice with the wife of your youth.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Let [your] loving hart and your graceful colt company with you, and let her be considered your own, and be with you at all times; for ravished with her love you shall be greatly increased.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Be not intimate with a strange woman, neither fold yourself in the arms of a woman not your own.
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 For the ways of a man are before the eyes of God, and he looks on all his paths.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Iniquities ensnare a man, and every one is bound in the chains of his own sins.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Such a man dies with the uninstructed; and he is cast forth from the abundance of his own substance, and has perished through folly.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
