Proverbs 15
1 Anger slays even wise men; yet a submissive answer turns away wrath: but a grievous word stirs up anger.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 The tongue of the wise knows what is good: but the mouth of the foolish tells out evil things.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 The eyes of the Lord behold both the evil and the good in every place.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 The wholesome tongue is a tree of life, and he that keeps it shall be filled with understanding.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 A fool scorns his father's instruction; but he that keeps his commandments is more prudent. In abounding righteousness is great strength: but the ungodly shall utterly perish from the earth.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 In the houses of the righteous is much strength: but the fruits of the ungodly shall perish.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 The lips of the wise are bound by discretion: but the hearts of the foolish are not safe.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 The sacrifices of the ungodly are an abomination to the Lord; but the prayers of them that walk honestly are acceptable with him.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 The ways of an ungodly [man] are an abomination to the Lord; but he loves those that follow after righteousness.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 The instruction of the simple is known by them that pass by; but they that hate reproofs die disgracefully.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Hell and destruction are manifest to the Lord; how shall not also be the hearts of men? (Sheol h7585)
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 An uninstructed person will not love those that reprove him; neither will he associate with the wise.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 When the heart rejoices the countenance is cheerful; but when it is in sorrow, [the countenance] is sad.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 An upright heart seeks discretion; but the mouth of the uninstructed will experience evils.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 The eyes of the wicked are always looking for evil things; but the good are always quiet.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Better is a small portion with the fear of the Lord, than great treasures without the fear [of the Lord].
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Better is an entertainment of herbs with friendliness and kindness, than a feast of calves, with enmity.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 A passionate man stirs up strife; but [he that is] slow to anger appeases even a rising one. A man slow to anger will extinguish quarrels; but an ungodly man rather stirs [them] up.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 The ways of sluggards are strewn with thorns; but those of the diligent are made smooth.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 A wise son gladdens [his] father; but a foolish son sneers at his mother.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 The ways of a foolish man are void of sense; but a wise man proceeds on his way aright.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 They that honour not councils put off deliberation; but counsel abides in the hearts of counsellors.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 A bad man will by no means attend to counsel; neither will he say anything seasonable, or good for the common [weal].
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
24 The thoughts of the wise are ways of life, that he may turn aside and escape from hell. (Sheol h7585)
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 The Lord pulls down the houses of scorners; but he establishes the border of the widow.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 An unrighteous thought is abomination to the Lord; but the sayings of the pure are held in honour.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 A receiver of bribes destroys himself; but he that hates the receiving of bribes is safe. [By alms and by faithful dealings sins are purged away; ] but by the fear of the Lord every one departs from evil.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 The hearts of the righteous meditate faithfulness; but the mouth of the ungodly answers evil things. The ways of righteous men are acceptable with the Lord; and through them even enemies become friends.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 God is far from the ungodly; but he hearkens to the prayers of the righteous. Better are small receipts with righteousness, than abundant fruits with unrighteousness. Let the heart of a man think justly, that his steps may be rightly ordered of God. The eye that sees rightly rejoices the heart; and a good report fattens the bones.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 He that rejects instruction hates himself; but he that mind reproofs loves his soul.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 The fear of the Lord is instruction and wisdom; and the highest honour will correspond therewith.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
