Lamentations 5
1 Remember, O Lord, what has happened to us: behold, and look on our reproach.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance has been turned away to aliens, our houses to strangers:
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 we are become orphans, we have no father, our mothers are as widows.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 We have drunk our water for money; our wood is sold to us [for a burden] on our neck:
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 we have been persecuted, we have laboured, we have had no rest.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Egypt gave the hand [to us], Assur to their own satisfaction.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers sinned, [and] are not: we have borne their iniquities.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Servants have ruled over us: there is none to ransom [us] out of their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 We shall bring in our bread with [danger of] our lives, because of the sword of the wilderness.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin is blackened like an oven; they are convulsed, because of the storms of famine.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 They humbled the women in Sion, the virgins in the cities of Juda.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes were hanged up by their hands: the elders were not honoured.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 The chosen men lifted up [the voice in] weeping, and the youths fainted under the wood.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 And the elders ceased from the gate, the chosen men ceased from their music.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 The joy of our heart has ceased; our dance is turned into mourning.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 The crown has fallen [from] our head: yes, woe to us! for we have sinned.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 For this has grief come; our heart is sorrowful: for this our eyes are darkened.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Over the mountain of Sion, because it is made desolate, foxes have walked therein.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 But you, O Lord, shall dwell for ever; your throne [shall endure] to generation and generation.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Therefore will you utterly forget us, and abandon us a long time?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Turn us, O Lord, to you, and we shall be turned; and renew our days as before.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 For you have indeed rejected us; you have been very angry against us.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
