Judges 9
1 And Abimelech son of Jerobaal went to Sychem to his mother's brethren; and he spoke to them and to all the kindred of the house of his mother's father, saying,
След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:
2 Speak, I pray you, in the ears of all the men of Sychem, saying, Which [is] better for you, that seventy men, even all the sons of Jerobaal, should reign over you, or that one man should reign over you? and remember that I am your bone and your flesh.
Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.
3 And his mother's brethren spoke concerning him in the ears of all the men of Sychem all these words; and their heart turned after Abimelech, for they said, He is our brother.
Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.
4 And they gave him seventy [pieces] of silver out of the house of Baalberith; and Abimelech hired for himself vain and cowardly men, and they went after him.
И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.
5 And he went to the house of his father to Ephratha, and killed his brethren the sons of Jerobaal, seventy men upon one stone; but Joatham the youngest son of Jerobaal was left, for he hid himself.
И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само, че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.
6 And all the men of Sicima, and all the house of Bethmaalo, were gathered together, and they went and made Abimelech king by the oak of Sedition, which was at Sicima.
Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.
7 And it was reported to Joatham, and he went and stood on the top of mount Garizin, and lifted up his voice, and wept, and said to them, Hear me, you men of Sicima, and God shall hear you.
А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:
8 The trees went forth on a time to anoint a king over them; and they said to the olive, Reign over us.
еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.
9 But the olives said to them, Shall I leave my fatness, with which men shall glorify God, and go to be promoted over the trees?
Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам над дърветата?
10 And the trees said to the fig tree, Come, reign over us.
Тогава дърветата рекли са смокинята: Дойди и царувай над нас.
11 But the fig tree said to them, Shall I leave my sweetness an my good fruits, and go to be promoted over the trees?
Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?
12 And the trees said to the vine, Come, reign over us.
После дърветата рекли на лозата: Дойди та царувай над нас.
13 And the vine said to them, Shall I leave my wine that cheers God and men, and go to be promoted over the trees?
Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?
14 Then all the trees said to the bramble, Come you and [reign] over us.
Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди, та царувай над нас.
15 And the bramble said to the trees, If you in truth anoint me to reign over you, come, stand under my shadow; and if not, let fire come out from me and devour the cedars of Libanus.
А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.
16 And now, if you have done it in truth and integrity, and have made Abimelech king, and if you have wrought well with Jerobaal, and with his house, and if you have done to him according to the reward of his hand,
Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както извършеното от ръцете му заслужава,
17 as my father fought for you, and put his life in jeopardy, and delivered you out of the hand of Madiam;
(защо баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;
18 and you are risen up this day against the house of my father, and have slain his sons, being seventy men, upon one stone, and have made Abimelech the son of his bondwoman king over the men of Sicima, because he is your brother:
а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат),
19 if then you have done truly and faithfully with Jerobaal, and with his house this day, rejoice you in Abimelech, and let him also rejoice over you:
ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той с вас!
20 but if not, let fire come out from Abimelech, and devour the men of Sicima, and the house of Bethmaalo; and let fire come out from the men of Sicima and from the house of Bethmaalo, and devour Abimelech.
Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!
21 And Joatham fled, and ran away, and went as far as Baeer, and lived there out of the way of his brother Abimelech.
Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.
22 And Abimelech reigned over Israel three years.
И Авимелех началствува над Израиля три години.
23 And God sent an evil spirit between Abimelech and the men of Sicima; and the men of Sicima dealt treacherously with the house of Abimelech:
А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,
24 to bring the injury done to the seventy sons of Jerobaal, and to lay their blood upon their brother Abimelech, who killed them, and upon the men of Sicima, because they strengthened his hands to kill his brethren.
за да дойде наказание за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.
25 And the men of Sicima set liers in wait against him on the top of the mountains, and robbed every one who passed by them on the way; and it was reported to the king Abimelech.
Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.
26 And Gaal son of Jobel came, and his brethren, and passed by Sicima, and the men of Sicima trusted in him.
В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.
27 And they went out into the field, and gathered their grapes, and trod them, and made merry; and they brought [the grapes] into the house of their god, and ate and drank, and cursed Abimelech.
И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.
28 And Gaal the son of Jobel said, Who is Abimelech, and who is the son of Sychem, that we should serve him? [Is he] not the son of Jerobaal, and [is] not Zebul his steward, his servant with the son of Emmor the father of Sychem? and why should we serve him?
Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугите на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?
29 And would that this people were under my hand! then would I remove Abimelech, and I would say to him, Multiply your host, and come out.
Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!
30 And Zebul the ruler of the city heard the words of Gaal the son of Jobel, and he was very angry.
И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаал Еведовия син, гневът му пламна.
31 And he sent messengers to Abimelech secretly, saying, Behold, Gaal the son of Jobel and his brethren are come to Sychem; and behold, they have besieged the city against you.
И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.
32 And now rise up by night, you and the people with you, and lay wait in the field.
Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.
33 And it shall come to pass in the morning at sunrising, you shall rise up early and draw towards the city; and behold, he and the people with him will come forth against you, and you shall do to him according to your power.
И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато Гаал и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи, каквото ти дойде отръка.
34 And Abimelech and all the people with him rose up by night, and formed an ambuscade against Sychem in four companies.
И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.
35 And Gaal the son of Jobel went forth, and stood by the door of the gate of the city: and Abimelech and the people with him rose up from the ambuscade.
И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.
36 And Gaal the son of Jobel saw the people, and said to Zebul, Behold, a people comes down from the top of the mountains: and Zebul said to him, You see the shadow of the mountains as men.
А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.
37 And Gaal continued to speak and said, Behold, a people comes down westward from the part bordering on the middle of the land, and another company comes by the way of Helon Maonenim.
Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.
38 And Zebul said to him, And where is your mouth as you spoke, Who is Abimelech that we should serve him? [Is] not this the people whom you despised? go forth now, and set the battle in array against him.
Тогава Зевул му каза; Где е сега хвалението ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.
39 And Gaal went forth before the men of Sychem, and set the battle in array against Abimelech.
Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.
40 And Abimelech pursued him, and he fled from before him; and many fell down slain as far as the door of the gate.
И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.
41 And Abimelech entered into Arema, and Zebul cast out Gaal and his brethren, so that they should not dwell in Sychem.
И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.
42 And it came to pass on the second day that the people went out into the field, and [one] brought word to Abimelech.
А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.
43 And he took the people, and divided them into three companies, and formed an ambush in the field; and he looked, and, behold, the people went forth out of the city, and he rose up against them, and struck them.
Тогава той взе людете си та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.
44 And Abimelech and the chiefs of companies that were with him rushed forward, and stood by the door of the gate of the city; and the two [other] companies rushed forward upon all that were in the field, and struck them.
И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърлиха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.
45 And Abimelech fought against the city all that day, and took the city, and killed the people that were in it, and destroyed the city, and sowed it with salt.
И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и пося го със сол.
46 And all the men of the tower of Sychem heard, and came to the gathering of Baethel-berith.
А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.
47 And it was reported to Abimelech, that all the men of the tower of Sychem were gathered together.
И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.
48 And Abimelech went up to the mount of Selmon, and all the people that were with him; and Abimelech took an axe in his hand, and cut down a branch of a tree, and took it, and laid it on his shoulders; and said to the people that were with him, What you see me doing, do quickly as I.
Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.
49 And they cut down likewise even every man a branch, and went after Abimelech, and laid them against the place of gathering, and burnt the place of gathering over them with fire; and they died, even all the men of the tower of Sicima, about a thousand men and women.
И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.
50 And Abimelech went out of Baethel-berith, and encamped against Thebes, and took it.
След това Авимелех отида в Тевес та разположиха стан против Тевес и го превзе.
51 And there was a strong tower in the midst of the city; and there all the men and the women of the city fled, and shut [the door] without them, and went up on the roof of the tower.
Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.
52 And Abimelech drew near to the tower, and they besieged it; and Abimelech drew near to the door of the tower to burn it with fire.
Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
53 And a woman cast a piece of a millstone upon the head of Abimelech, and broke his skull.
Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.
54 And he cried out quickly to the young man his armour-bearer, and said to him, Draw your sword, and kill me, lest at any time they should say, A woman killed him: and his young man thrust him through and he died.
И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.
55 And the men of Israel saw that Abimelech was dead; and they went each to his place.
И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.
56 So God requited the wickedness of Abimelech, which he wrought against his father, in slaying his seventy brethren.
Така бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 And all the wickedness of the men of Sychem God requited upon their head; and the curse of Joatham the son of Jerobaal came upon them.
Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, произнесена от Иотама Еровааловия син.
